Хехе. Ти да не мислиш, че аз съм богат и съм от богато семейство. Аз живея на квартира и сам си я плащам. Всеки месец се чудя как ще си я платя и какво ще ям. Сменям често работата си. Започнал бях да уча висше, но прекъснах, защото трябваше да работя и нямах време ( и желание, когато съм изморен) да уча. Имам големи мечти, но виждам, че пътят ще бъде много труден. Нямам кой да ми помогне. Доходите на родителите ми са по-ниски и от моите. Пък аз взимам по 500лв месечно (долу-горе).

Така, че аз също почти умирам от глад. И много малко време намирам да се занимавам с нещата, за които писах. Но го правя.

Как да не виждам добро бъдеще? Ми нали виждам, че технологиите се развиват. Нали виждам изключителни неща всеки ден. Есента на 2007 година фотоапарат с 8 мегапиксела беше чудо на техниката. Миналата седмица ходих с брат ми да разгледаме в сони център и видяхме камера с 24 мегапиксела. Това е година и половина!

Когато бях на 6 почти никой не разбираше нищо от компютри и почти никъде не се срещаха. Виш днес - 4-5 годишни хлапета ползват без проблем компютри 100 пъти по-добри от тогавашните.

Виждам космически кораби. Виждам международната космическа станция. Виждам сонди проучващи чужди планети. Виждам телескопи откриващи други планетарни системи около други звезди.

Виждам как цялото човечество е свързано благодарение на мобилните телефони и интернет.

Виждам как се отглеждат разстения в космическите станции. Виждам как се развива биологията. Виждам развитието на технологиите със стволови клетки - крачка към безсмъртието. Представи си да заменяш всяка износена част от тялото си с нова.

Виждам развитие на представите ни за вселената и нейния произход.

Където и да погледна виждам напредък. На фона на това глада, войните и мизерията ми се виждат нищожни фактори - те не са на предната сцена.

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.