Дъщеря ми беше на около 20 години, когато започна да се оплаква от чести позиви за уриниране и през 10 минути ходеше до тоалетната. Като излезе извън къщи, първо търси тоалетна. Това се случи няколко години след като завърши средното си образование. Когато започна да чете за кандидатстудетски изпити, позивите още повече се засилиха, до степен че седеше на тоалетната чиния и учеше или пък в стаята на гърне.
Не знам дали това е цистит, защото освен позивите нямаше никакви други оплаквания- няма болки , нито парене при уриниране.

Забелязахме,че когато се занимава с нещо приятно, не припикава толкова често и понякога по 2-3часа забравя за проблема.
След като направихме всички необходими изследвания ,не се откри инфекция, нито бактерии ,нито коки и не се намери абсолютно никаква органична причина, лекарите решиха че е `на нервна почва`и ни изпратиха на невролог . А тъй като дъщеря ми имаше депресия , и на психиатър.
Сега , дъщеря ми(вече е на 43 години) продължава да припикава често. Професията й беше свързана с обществени места и клиенти. Беше й неудобно от колегите да я виждат ,че през 5 мин ходи до тоалетната, иначе се справяше с работата и напусна.Сега работи от вкъщи и е много по-спокойна.
Ще ви бъда благодарна ,ако предложите някаква теория, която обяснява това страдание.