Здравей.Определено ми харесва как мислиш>въпреки ,че аз пак ще продължавам да сравнявам нещата единствено и само чрез теорията на БОГА и Библията.Аз обаче ще продължа с въпросите за да видя ,ще те доведа ли все пак до задънена улица или до кръговрат в който явно ще се въртим , ще описваме едно и също нещо,но с различни думи.
Ако човечеството просъществува още 100 млрд.години-къде ще бъде според теб,след като Вселената ще се разпадне .Просто в един вързоп някой ще ни вземе и ще ни пренесе на друга планета ли .Или ще ми излислиш друго по интересно.
Това за материята ,много ми хареса,явно е ,че не ми е силата във физиката.Да ти призная честно нито я обичах ,нито учителката ми я обясняваше.По точно учителката не възбуди интереса ми в този предмет.Преписвах на контролните ,та пушек се вдигаше.А съм сигурна ,че това е една много интересна наука.Но е и много важно кои ще ти я препоава и как ще ти я преподава.Та от тук ми идва и следващия въпрос.Тръгвам от там ,че едно нещо преминава в друго или п точно човек е само енергия значи,ще се превърне в енергия след като умре и ...после в какво ще се превърне...опс то май и теб обърках.Както и да е вечно може да се превръщаме в нещо.Кое е другото в което според теб ще се превърнем.
За законите и частичките,аз го разбирам така-летят си частичките -ту са тук ту са там и така летят ,че утре както си вървиш и пада нещо върху главата ти и теб вече те няма,т.е никога не знаеш дали сутринта като си излязъл ще се прибереш отново..Или пък частичките така се нареждат ,че малко са тези които си умират от естествена смърт в леглото на нормална старческа възраст.
Сеаг сигурно хептен задълбах и още повече те обърках,вярвай ми и аз се чувствам така.
Да ,тук за свободната воля и за частичките съм съгласна.Напълно.И все пак именно БОГ докосва тези частички.И именно БОГ всяка секунда ти казва какво и как да го мислиш.и ако нещо е станало така или не е станало онака то тук съм съгласна ,че за всичко са виновни частичките които се оказват не моя воля ,а на БОГА.
Не вярвам на БОГ да не му пука когато някой вместо него отнема живота на другите.Не го вярвам.Добре ,че имаме БОГ ,той е най истинския съдия.
БОГ е всемогъщ той е във всеки от нас.Харесва ми как мислиш за БОГ.Ако малко по леко го даваш с радостите на живота и колко е красив и малко положиш усилие да се покаеш(което сигурно си го правил),да сведеш глава и да не проявяваш гордост(което също може да си го правил),да пострадаш ,защото само в страданието човека или по точно енергията -човек разбира сърцевината на всичко.
Не те разбирам за мотивите на БОГА да ни оставя да се избиваме и да му е все тая,независимо личност ли го приемам ,дух ли го приемам или каквото се сетиш.За мен не е понятно ...виж ,ще се опитам да го обясня със свои думи-БОг те създава,като енргия ли ще е като тяло ли ще е ,дава ти възможност да живееш.Никой друг освен ТОЙ неможе да ти даде този шанс или възможност или там както искаш го наричай.И някой друг си позволява да го отнеме.И на БОГА не му пука и всичко е безнаказано или пък става така ,че убиеца се обръща към БОГА и му се прощава всичко.
Значи БОГ има мотиви да те създаде,какви са аз сега няма да ги изброявам,защото и там ще кажеш ,че греша,а няма мотиви когато някой те убива.Или искаш да кажеш ,че всъщност БОГ те убива но използва нечия ръка за това.И сигурно и това си има някъкво следствие.
Благодаря ти от сърце за последното.Опитвам се истински да го осъзная.Има много логика и сигурно е самата истина за действителността-ти като философ със сигурност повече знаеш.
Но немога да не ти споделя нещо което усетих докато го четях.За момент си представих как е в ръцете ми едно умиращо дете.И ,че точно този момент между настоящето и действителното осъзнаване на нещата от мозъка-са решаващи за това дете.За реакциите на този от който зависи живота му.И ако само за миг се забави и не осъзнае или не направи нещо,после съзнанието му въобще може да не приеме ,че е станало най лошото.
И сега се сещам за по предните ти отговори към мен когато ти пишеш ,че ако човек разсъждава така или иначе то е вследствие на живота,който е изживял.
Аз загубих баща си на 20 години-ненадейно беше,неочаквано,не приех ,че е мъртъв,не успях до ковчега му да се приближа за да го изпратя подобаващо.А цялата тълпа от хора които се бяха на погребението ме хулеше за това.Нервната криза в която изпаднах беше неописуемо силно изживяване и вече 9 години страха от внезапната смърт не само не изчезва а задълбава.
От близо 2 години пред очите ми на улицата паднаха 3 -ма човека от внезапна смърт-непознати и починаха.Като ,че ли само това ме преследва.А някъде в Библията пишеше ,че голям грях е да се страхуваш от смъртта или от смъртта на тези които най силно обичаш.
Може би има лечение на тази психична травма,но не ми се ще да е с медикаменти за да не стана пък зависима.
Това последното ти го споделих защото усещам ,че ме разбираш.Благодаря за търпението.