За съжаление - не Ви помагам, но..освен, че се опитвам да се поставя на Ваше място, аз също не знам, кой е по-добрия вариант. Може би, отново да говорите с психиатър и да го попитате какви са прогнозите за бъдещето, ако синът Ви не се лекува, от друга страна, можете да опитате и да го оставите малко на спокойствие - тревогата Ви е огромна, но така или иначе, не можете да му помогнете в момента. Ако си дадете някакъв срок - пр. 3 седмици, в който да го оставите да се справя сам както и колкото може, ще видите в каква посока ще тръгнат нещата - ако се посъбере и успокои - добре, може би тогава ще се съгласи на лечение, ако се влоши..ако буйства и Ви застрашава по някакъв начин - тогава принудителното лечение явно е по-добрата стъпка - както за Вас, така и за него - не бива да живеете в ситуация на заплаха, а и самият той не би го искал и дълбоко би се срамувал от себе си, когато е в състояние критично да оцени постъпките си. Защо е станало така - опитайте се да не се измъчвате с този въпрос - разбира се, всички си го задаваме, когато сме зле - защо? защо на нас? сгрешихме ли нещо? - но..това не ни помага. Синът Ви е бил чудесен млад човек и някъде в себе си все още е такъв и има всички шансове отново да се върне към нормалния си живот. В момента е в тежкакриза, за съжаление - Вие също. Опитайте се да съберете кураж и сили, така както когато е бил тежко болното Ви дете, примерно, и да вярвате, че нещата ще се оправят, това ще мине..Разбира се това не ги прави по-леки сега..и не премахва необходимостта да намерите решение..но..е важно да имате надежда!!
Искрено Ви съчувствам и стискам палци..консултирайте се пак с психиатър, разпитайте, намерете някой, за който със сигурност знаете, че е добър, опитен и човечен. В момента се сещам за проф. Ачкова - преди години работеше в психиатрично отделение на Александровска болница и беше свестен човек. Може да опитате да я издирите по интернет. Или да разпитате за други...по-добрите бяха тези от Александровска болница (сега мисля, че ги местят), но не се подлъгвайте по доц.(или вече проф.) Алексиев, за другите..не знам нищо конкретно.
От друга страна, ако успеете, може да опитате да поговорите спокойно със сина си - но не да го карате да се лекува, а в снасоката - той как вижда нещата, от какво има нужда, какво му тежи, ккакво го спира да се лекува, какво го плаши в това....не знам в това му състояние дали би се получило нещо, но ако въобще е възможно, това е пътят - не директни съвети, които той приема като натиск, а тихи, кротки, спокойни въпроси и приемане на отговорите му - как той вижда нещата, защо, какво се случва в неговата глава...за да има някакъв шанс страховете му - ако са такива - да бъдат полекичка успокоявани и да му се вдъхва смелост
Извинете - напосах куп неща, израз на собственото ми объркване, все пак, надявам се поне нещичко да Ви е полезно.