Добро предположение, но напълно невярно. Което, съгласи се, поставя въпроса дали така бързо и категорично правиш и заключенията си в работата.
Обаче, оценявам промяната в стила и разсъжденията, така че нека опитаме да спазваме учтив и колегиален тон – защото аз СЪМ психолог и СЪМ работил като такъв във военизирана система и, убеден съм, имам доста повече стаж и житейски опит. Разбира се, нито стажът, нито опитът са непременно критерий за професионализъм, за което си напълно права. И така, коментирам по дадените от теб точки:
- тук отчитам моята грешка,което все пак означава,че притежавам качеството самокритичност – чудесно, а ако погледнеш предишното мнение, ще видиш, че съм отбелязал също така твоята добронамереност към клиентите, която личи и в предишното ти послание
1. Че това е изследване, а не изпит (следователно няма нужда от притеснение) – напълно съм съгласен с доброто ти желание да внесеш спокойствие. Все пак, ясно ти е, че от това изследване зависи бъдещият професионален път на всеки кандидат, така че субективната значимост с нищо не се различава от тази на един изпит
2. Че професионалистите в областта си дават сметка за тревогите на клиентите на институцията и се опитват да им съдействат.Не са злонамерени, а напротив. – Много вярвам, че това Е така.
3. Дадох препоръки за необходимата подготовка, а именно-отпочинал, бодър и т.н., от което до голяма степен зависи представянето. - Съгласен съм. Макар че настоящият сериозен тон е много по-подходящ от емоционално-патетичният в предишното изказване. Разбира се, съществува и възможност да си кореспондирам с двама различни психолози от МВР
А сега на теб в частност мога да отговоря:
1. Щом са ме избрали, значи ставам - моля за извинение, но това е много оспорима теза. В момента се дискутира годността на висши служители в МВР, е, един психолог се назначава много по-лесно от един зам. шеф на НСБОП. Разбери ме добре, не твърдя, че си назначена с връзки, просто казвам, че очакването да бъдеш приемана (ти, както и делегираната ти власт) без колебания и с абсолютно доверие винаги е било неадекватно на реалността, особено в последно време. Компетентността и адекватността на делегираните правомощия се доказва с работата.
2. Опит имам сериозен,макар че според мен това не е критерий за ефективност в трудовата дейност. – опит в коя област, бих казал – една медицинска сестра или една учителка, станали пост-фактум психолози, също имат сериозен и достоен за уважение опит, не в областта на професионалната психология, обаче.
3. Тези думички като "защитно поведение", които използваш,вероятно си ги чувал, но не си професионалист,за да си наясно с тях.И тук ще ти дам малко теория:Защитно поведение практикува всеки човек.За психотестът е важно какъв тип са най-често практикуваните защитни реакции.Съгласи се, че ако си пийвам малко,когато ми е трудно-това не носи добра прогноза. – Нямам нужда от теория, но все пак , благодаря. Напълно съм съгласен с последния въпрос. Но, ако се върнеш към коментара ми, ще видиш, че той беше в съвсем друг контекст – всеки минаващ на интервю човек е защитно настроен, което означава, че отговорите му ще бъдат социално-желателни, няма да влизат в дълбочина и няма да има сериозно себеразкриване (а ако има – това е симптоматично), така че – ако нямаш тестове, които могат да обхванат по-голяма гама от поведения и нагласи, които отчитат степента на социална желателност, до каква степен събраната в интервюто информация ще бъде пълна и достатъчна?
3.Освен това не съм казала, че психолозите четат мисли и т.н.,но наблюдават и невербалната комуникация и мн.мн.други неща.Важно е също да се открият компенсаторните механизми на личността.Тези наблюдения не са в рамките на 1час.,както ти твърдиш. За твое сведение,изследването продължава цял ден. – обаче колко време продължава интервюто?
4.Изледването е винаги в КОМИСИЯ, което също е гаранция за обективна оценка. – по принцип, в частност много зависи от конкретната комисия – и не говоря непременно за злонамереност
5. За рисковите професии,при които има такова тестиране е важно човек да има годности за адекватна реакция в критична ситуация!Може самата тревожност от тестирането да се разглежда именно като такава!И тук е важно дали лицето се справя с нея и как. – напълно съм съгласен
И така, ако се паля, има и друго обяснение, което, вярвам, си разбрала – дълъг стаж в подобна система, идентифициране с нея, емоционална ангажираност, критичност….
И, ако реагирах остро, то беше точно заради две изказвания, цитирам:
На добрият психолог не му е необходим тест, за да направи подборът на кадри. Понякога обаче този етап е просто спуснато от горе задължение.
– с което с един замах отричаш цял огромен клон на психологията.И си приписваш почти божествена мъдрост и прозорливост. И, отбелязвам, че коментирайки моята незапознатост с понятието „защита”, пропусна да коментираш основният въпрос, който ти зададох в тази връзка – кое обективира заключенията ти? Какво става с преноса, който неизбежно правиш в комуникацията с друг човек? С проекциите?
дори ако случайно се наложи да ви повишим тон-някои хора само така вземат отново контрола в свои ръце – а това, съжалявам, но няма как да спестя острия тон – е просто злоупотреба със служебно положение. Защото, ако отидеш на лекар, едва ли би приела да ти вика и едва ли това би те успокоило. Колкото и тревожен да е един човек, нито моралните, нито професионални норми на поведение ти позволяват да му повишаваш то И, в една нормална среда, той би могъл да те съди за това.
Старая се да не прибързвам с изводи, нито с критики, още повече на фона на видимо добро желание по отношение на кандидатите за изследване, НО..изреченията, които цитирах..не говорят за нищо друго, освен за неопитност – нищо лошо, всички тръгваме оттам. Проблемът е прибавената към тази неопитност категоричност и самомнение. Така, че ако наблегнеш на споменатата от теб самокритичност…вярвам че с времето ще станеш един наистина добър психолог в Института по психология – имаш данни, трябва ти време..опит..и по-малко самонадеяност..и много по-малко идентифициране с доминантната и оценяваща позиция, която професионалната ти дейност ти предлага.
|