От една страна се дразня на себе си и на глупостите които правя (всички правят глупости, ама аз искам да съм перфектен, и да не правя лошо впечатление, а на мен ми е все едно дали ще правя малко или много глупости - увличам се), от друга страна искам като направя глупост да не се занимавам повече изобщо с нея (дразни ме). Границите отдавна са размити, обществените не ме итнересуват (освен ако не се налага да се съобразявам с тях), личните граници понякога ми липсват, понякога не идват на време, а понякога ми пречат.