никой не те съди споко, имаш обаче такова чувство, защото го имаш у себе си, самоусъждаш се дълбоко в себе си, но не го осъзнаваш...човек ,който смята да се самоубие, просто го прави, а не пише по форуми ,и защо ли е партньора..не, ти търсиш някой да те разбере, да те подкрепи, да те усети..ужасно е, че се усещаш в безисходица, но вярвай ми на никого не му е лисно, и няма как инак да се развиваме, но си струва и да се живее..заради редица, прекрасни неща които ги има около нас, но трябва само да ги видим..близко, чак под носа ни..Бог е навсякъде, стига да можем да го видим..помисли си и над това, ти си хубав човек, разкажи ни за себе си, не за конкретните житейски битки ,защото е лично и може би няма да искаш да говориш, но разкажи ни някои неща за теб като човек, може би си просто в депрсия и си уморен и имаш нужда от почивка ? :)
мисля, че , донякъде помага, когато говорим за болката си Борих се дълги години - безуспешно. По-рано виждах смисъл, но вече ми омръзна да се боря напразно. Да гледам, как всичко се разрушава. За мен всичко свърши.
Не е. За теб тепърва започва. За каквото и да се бориш, имай търпение и знай, че неудачите могат само да те калят, да те изпитат, и не бива да позволяваш камъчетата да преобърнат колата. Вдигни се на крака и продължавай напред смело. Ще видиш, че като си упорит и не позволяваш несгодите да те сломят, ще се пребориш за това което ти се бориш в твоята борба , на твоя ти живот, а "борба" е тежка дума, приеми го като изпитание, като пътуване и му се наслаждавай, защото най-красивите неща, се постигат най-трудно и си заслужава ,времето и усилията.
|