|
Ето ви нещо,за да разсъждавате.Напишете вашите впечатления и чувства,които навява творбата у вас.Пишете и за мъките на лирическия герой!
САМО НЕ МИ ПИШЕТЕ,ЧЕ ИМА ПРАВОПИСНИ ГРЕШКИ,защото ме мързи да го проверявам.
А па на мене що ми беше вчера станало кеф ,не знам!!!Ама толкоз ми нбеше станало кеф,че си удрих главата уземи.Рипах,скачах,рипах,скачх ама уземи и си рекох на акъло да порипам малко на кревато,та да ми е меко на петичките!Качих се на кревато и започнах да рипам.Рипах си я ,колко си рипах и по едно време припаднах иземи оти матрако не издържа.Реко си я да сменим туй ти ми ти матрак с пружина и дюшек.Сминих го я и па ми стана кеф!И па се качих на кревато и па запчнах да рипам.Тоз път не пропаднахм,а си рипах цел ден на изгасени лампи,та да не арчим ток.Ама по едно време ми звони некой прошлчк на вратата.Я си окам на акало,,чекай са да види кой ми звони,,Излазим от стаята и попадам у коридоро.Ама оно у коридоро тевно,тевно та нощо с не види!!!Я от страх да не се утепам бавно,плавно,но и славно започнах да се придвижвам.Ама се лъзнах на една бананова кора и се утепах.Заорах с носо уземи,а баш като паднах се чу един безобразен,глух шум туп-този звук се произведе от моята ктратуна разбита в мрамора.Аз повече немах душа,но ме изгаряше от вътре да разбера кой е тоз олигофрен дет ми звони баш у никое време.БезоОООообРАЗИЕ!!!Мен ме болеше много,а кръвта ми се лееше,ли се леше по студения мрамор.Аз пълзях безпомощен по звемята.Пълзим си,па паднем,па се подигнем па продължим и така.Изминах цели 15 метра !ДА МЕТРА НЕЖ САНТИИИИИИМЕТРА.Та изминах ги аз тез ти мити 15 м. и стигнах до0 вратата.Щом стигнах до вратата изкрещях безпомощно ,,ВЛЕЗ,,.И този глупак дет ми звинеше на вратата ме чу и отвори.Но аз нали бех застанал баш пред вратата и ме изшиба у кървабио нос.Аз припаднах,но след пед минути се серщам,че требе да го нахулим този прошляк и реших да се свестя.А знаете ли кой ми звонел на вратата.КОмшията,за да ми каже че като типам много скръца пружината!!!
|
Re: КЪМ Пингвинка [re: Пиrвинka]
