|
Тина,
Както казах, не мога да ти препоръчам когнитивно-поведенчески терапевт, защото и аз не намерих, а и (поне засега) мисля, че вече мога и без това.
Все пак, ето ти основните принципи на когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) на американската асоциация на когнитивно-поведенческите терапевти.
Така ще можеш да се ориентираш, дали терапевтът, когото намериш е наистина такъв или е само душеприказчик (в най-добрия случай).
На мен един набеден когнитивно-поведенчески терапевт се опита да ми обясни, че българската когнитивно-поведенческа перапия била различна от американската. Само не можа да ми каже, кой е създал "българската".
Оригиналът на текста можеш да намериш на
Ето и моя превод:
NACBT Online Headquarters
National Association of Cognitive-Behavioral Therapists
The Leader in Evidence-Based Psychotherapy
КОГНИТИВНО-ПОВЕДЕНЧЕСКАТА ТЕРАПИЯ ...
е форма на психотерапия, която акцентира върху важната роля на мисленето върху чувствата и поведението ни. Когнитивно-поведенческия терапевт учи, че при здрав разсъдък, мисленето е това, което ни кара да се чувстваме и да действаме по начинна, по който го правим. Затова, когато изпитваме нежелани чувства е важно да идентифицираме мислите, които са причина за тези чувства / поведение и да се научим как да заменим тези мисли с други, които ще доведат до по-желани реакции.
Съществуват няколко подхода в когнитивно-поведенческата терапия, като например Рационално-емоционална поведенческа терапия, Рационална поведенческа терапия, Рационално-жизнена терапия, Когнитивна терапия и Диалектично-поведенческа терапия.
Въпреки това, повечето Когнитивно-Поведенчески Терапии (КПТ) притежават следните характеристики:
1. КПТ се основава на Когнитивния модел на емоционални реакции.
КПТ се основава на научния факт, че нашите мисли, а не външни фактори, като хора, ситуации и събития, определят чувствата и поведението ни. Ползата от този факт е, че можем да подобрим начина, по който се чувстваме / действаме, дори когато ситуацията не се е променила..
2. КПТ е по-кратка и ограничена във времето.
КПТ се счита за най-бързата терапия по отношение на постигането на резултат. Средният брой на сеанасите направени от клиент (при всякакъв вид проблеми) е само 16. Други форми на терапия, като психоанализата, могат да отнемат години. Това, което дава възможност на КТП за постигане на резултат в толкова кратко време е инструкционалната й същност и фактът, че тя прилага формата на „домашната работа”.
3. Здравата връзка терапевт-клиент е необходима за ефективната терапия, но не е основния фокус.
Някои форми на терапия приемат, че основната причина състоянието на хората да се подобри при терапия е положителната връзка между терапевт и клиент. КП терапевт счита, че е важно да има добра връзка с клиента, основана на доверие, но това не е достатъчно. Затова КП терапевт се концентрира върху обучаването на клиента в умения за рационално мислене.
4. КПТ е едно общо усилие на терапевт и клиент
КП терапевт се оптитва да разбере какви са изискванията на неговия клиент към живота (техните цели) и да му помогне да ги постигне. Ролята на терапевта е да слуша, обучава и окуражава, докато тази на клиента е да изрази проблемите си, да се учи и да използва наученото.
5. КПТ се основава на стоическата философия.
КПТ не казва на хората как да се чувстват. Повечето хора търсещи терапия не искат да се чувстват по начина, по който се чувстват. КПТ показва ползата от това да се чувстваш в най-лошия случай спокоен при сблъскване с нежелани ситуации. Тя също акцентира върху факта, че се сблъскваме с нежелани ситуации независимо от това дали те ни разстройват или не. Ако се разстройваме при сблъскване с пробелми, ние си създаваме два проблема – проблемът, с който сме се сблъскали и факта, че се разстройваме от това. Повечето психически здрави хора искат да имат възможно най-малко проблеми.
6. КПТ прилага метода на Сократ.
КП терапевти се опитват да разберат много добре притесненията на своите клиенти. Затова те задават въпроси. Те също окуражават клиентите си сами да си задават въпроси, като например: „Откъде съм сигурен, че тези хора се смеят на мен?”, „Не е ли възможно те да се смеят на нещо друго?”
7. КПТ е структурирана и насочваща (директивна).
КП терапевти имат специален план-график за всеки сеанс. При всяка сесия се преподават специфични техники и концепции. КПТ се фокусира върху това да помогне на клиента да постигне целите, които си е поставил. В това отношение КПТ е насочваща (директивна). Въпреки това КП терапевти не казват на клиентите си какво да правят, а по-скоро как да го правят.
8. КПТ се основава на обучаващия модел.
КПТ се основава на научно подкрепеното предположение, че повечето емоционални и поведенчески реакции са придобити (научени). Затова целта на терапията е да помогне на клиентите да се отучат от нежеланите реакции и да се научат на нови начини на реагиране. Въпреки, че КП терапевти не се представят като всезнаещи, все пак се предполага, че ако техните клиенти знаят на какво могат да ги научат терапевтите, те не биха имали повече емоционално-поведнческите проблеми, които преживяват.
Затова КПТ няма нищо общо с „просто разговарянето”. Хората могат „просто да си поговорят” с всеки друг.
От наблягането на обучаващия момент при КПТ има и една допълнителна полза – то води до дългосрочни резултати. Когато хората разберат как и защо правят нещо, те могат да продължат да правят нещата по начин, който ги кара да се чувстват добре.
9. Теорията и техниките на КПТ разчитат на индуктивния метод.
Един от централните аспекти на рационалното мислене е, че то се основава на факти, а не просто на нашите възприятия. Често ние се разстройваме за нещо, когато всъщност ситуацията не е такава, каквато си мислим, че е. Ако знаехме това, не бихме си губили времето да се разстройваме.
Затова индуктивния метод ни окуражава да гледаме на мислите си като на хипотези, които подлежат на доказване и проверка. Ако открием, че хипотезата ни е грешна (защото имаме нова информация), тогава можем да променим мисленето си в съответствие с действителната ситуация.
Съществуват над 25 често срещани грешки на мисленето, които хорат правят, и които изкривяват фактите в тяхното съзнание.
10. Домашната работа е основен прийом на КПТ.
Ако, по времето когато сте изучавали таблицата за умножение, сте я учили по един час седмично, може би още щяхте да се чудите колко е 5х5. Много е вероятно да сте отделили на заучаването на таблицата за умножение много повече време, като сте си помагали примерно с картончета с отделните задачки.
Същото е и при психотерапията. Поститгането на целта (ако изобщо бъде постигната) може да отнеме много дълго време, ако хората отделят внимание на техниките и сеансите по един час седмично. Затова КПТ задава писмени домашни работи и поощрява клиентите да практикуват често научените техники.
|
Re: каква психотерапия [re: тинa]
