Естествено, че може да се съди за хората по писанията им, особено в клуб като този.
Преди известно време почувствах нужда от втори ник - просто ей така, да се откъсна малко от това, което съм зад сегашния си ник. Направих го, написах едно мнение, така - ама никога няма да познаеш, че съм аз. Никога.
Нулев кеф. Оттогава си избих идеята, ника бе затрит при последното прочистване и така се разминах и с него и с бъдещото си желание...
Не си представям ГРИВЕСТ ГЪЗ като млад интелектуалец, стипендиант по културология или дипломация. Или професор по хармония в консерваторията. А ти?
За ситуацията тук - когато написах нещо като тема, с която да кажа, че сериозно вече тук няма дискутирам, казах следното: "Благодаря на всички, с които си говорих като с хора, вие знаете (знаехте) защо сте тук."
Как ти се струва? Има ли защо да са още тук, при положение, че това, заради което бяха тук се изпари. И майната им на тъпите достъпи и дискусии за модератори - тук се вмириса от отчайващо плоски теми, които запратиха разговора далеч от темата на клуба...
После най-грозно някой решиха да поизпратят сбогуващите се с годините си писания хора с думите: "Айде, по-бързо!"
На това му се вика гавра. И можеш да си сигурен, че въпросните изпращачи при подобна офлайн ситуация от мен щяха да получат един прав десен...
Та такива ми ти работи. Действията и тук, във виртуала, си бяха съвсем реални, зад тях стояха хора, както аз така и останалите и всички бяхме себе си. Ариела каза: "Това съм аз" и не мисля, че някой от активните се е
дистанцирал от себе си в ситуацията.
Приятно ми е да се запознаем. Както се казва на погребение - до скоро виждане, но не по такива поводи.
Елементарно, Уотсън!
|