това не е надежда, а безизходица, няма друг начин, избор, залагаш всичко, защото вече няма какво да губиш, когато няма какво да губиш, ти нямаш нужда от надежди! или почваш да се оправяш, или се депресираш, но надежда току така не идва в такива моменти, чак когато нещо се случи, чак тогава започваш да се надяваш на нещото!
вярваш в себе си, добре, при теб излиза, че ти си си надеждата, но за мен не е правилно да наричаш себе си "аз съм надежда", ти си или способен на нещо, или не.
би ли направил нещо, само заради самата надежда, само заради това, че е добро? според мен едва ли! но според теб така излиза, че за да направя нещо, трябва да си мисля, че това е добро, но само това не е достатъчно, за да те накара да направиш нещо, трябва да си прецениш себе си за това добро, което мислиш, а и не е необходимо условие, защото можеш да правиш чудеса и без да градиш надежди.

***