ВлаК, чрез МУЛЕ повдигам остър социален конфликт, който съществува за нас жените, но не и за вас мъжете. Ако тонът ми е рязък, то е защото не бих могла да предам с изящността на речта, целия писък и вой на женската ми душа, когато нещата са толкова несправедливи по отношение на жените.
В този мъжки свят, аз нямам избор освен да бъда БОРБЕНО МЪЖКО МОМИЧЕ стискащо зъби.

МУЛЕ е отражението, огледалото на действителността, която ме заобикаля.. онази жестоката, която ме смазва. Кой тук търсеше тема "адът в нас" ? И около нас и въобще - децата антики... ми да...

Винаги съм била много открита тук в дир-а. Приятелите ме предупреждават да запазвам част от личността си анонимна - но май не мога. Това дали ще ти хареса следващото, което ще напиша е твое право, а мое е да напиша, кое не ми харесва в този живот с целия талант на който съм способна, та дори да обидя част от мъжкото общество /твърде голяма част за мое съжаление/. Вярвам ти не влизаш тук.

Е, не ме е страх да бъда себе си пред вас, с риск това да се използва къде ли, не как ли не ... има и такива хора.

МУЛЕ правеше тук точно това, което се случва в ежедневието на една жена и което всички жени покорно търпим, благодарение на вроденото ни чувство за такт, грижа към околните, благодарение на майчинските ни инстинкти, благодарение на това, че ни е заложено да бъдем разбиращи жени...

ВлаК, а нас кой да разбере ? Забележи феминистка се прекръстих ... разделих света на мъжки и женски, противно на целия ми характер да обединявам хората около себе си, да създавам хармония - в работата, във взаимоотношенията... противно на себе си. Това означава страшно много.

Ще получиш максималната ми откровеност.

Не мога да бъда жена винаги, такава каквато искам да съм - нежна, любяща, грижовна, защото ежедневието запокитва в градината на душата ми огромни камъни, които именно мъжкия свят хвърля там. Мислиш си сигурно, че това се случва само на мен, да обаче не е. Душата ми хваща мазоли и аз с мъка намирам мехлем за тях. Странно ти изглежда нали ? Мехлема за мойта душа е оптимизма ми и вярата в себе си, но достатъчно ли е това и знаеш ли колко много имам нужда от подкрепа в живота и колко много живота ми прилича на злобно, озъбено, свирепо куче, защото съм просто ЖЕНА. Как да бъда добра или лирична, или загрижена или да проявявам състрадание към едно МУЛЕ, когато 5 минути преди това някой ми е казал "Е, нямаш ли мъж до себе си да ти помага ???" Или "Реплика от рода - как така няма кой да ти помогне, на хубава жена всеки ще иска да помогне" или "Истинската жена трябва сама да може да разчита на себе си", а аз жената като се замисля получавам два пъти по-малко, ако например на моето място работеше мъж. Аз жената, ако тръгна да търся нова работа, ще знам, че пред мен ще има шанс мъжът, защото това което правя е много по-мъжка професия, аз жената ще убедя трудно някой в способностите, просто защото те мъжете си мислят, че ние жените не можем да бъдем толкова умни. Не си мисли, че те лъжа ... факт е. Ние сме подценявани, навсякъде и рядко оценявани по достойнство и качества, само по външност от вас и по милите думи ... които дали заслужавате ?

И изборът на една жена е да си зададе въпроса, колко още би могла да издържи да върви през живота си достойно. А как да запази същото това достойнство и как да бъде жена в света на мъжете ?

И ....влизам аз в дир-а и що да видя - роптаещо МУЛЕ срещу една жена. След жалката равносметка на реалността, а именно да посрещнеш идващите празници с 50 лева в джоба, когато ти се иска да можеш да ги направиш истински - с подаръци и с трапеза, да ги посрещнеш с приятели някъде сгушена в прегръдките на любящ човек, сред весели лица на приятели, а не да срещаш погледи угрижени за неплатените сметки и растящите данъци... за насъщното - не говоря за сметка на мобилен телефон. И ми се иска да забравя действителността поне за миг, но влизам тук и виждам прозаичните грозни заяжданици на едно МУЛЕ, което май въобще не се нуждае от повече разбиране, отколкото имам нужда аз и всички угрижени жени в нашия реален живот, приятелите ми, на които не мога да помогна... хората на които им помагам, но какво от това ... в магазина не ми дават сиренето без пари, защото съм била добрата фея в дир-а. Синът ми няма да ме пита какво написа днес там, а ще ми каже гладен съм...

Защо ме осъждаш ВлаК, какво осъдително има в това да бия тревога, когато някой като Муле изпълва пространството с лъжи, а има много по-важни неща от живота. Крещящи, бих казала, несправедливости. Длъжна ли съм да не реагирам, когато някой също така несправедливо посяга над женското достойнство, пък било и то не моето в случая.

/Тук говори будната съвест на една жена - все още пазеща достойнството си и все още търсеща как да бъде и да остане жена в този свят - и съвестта ми няма да е будна, ако бъда просто жена нужно е нещо повече - не смятам, че съм паднала ниско, като не съм подминала равнодушно една несправедливост. Нещо повече смятам, че ако ние жените сме груби понякога, то е не защото го искаме, а защото сме принудени. Защо реши, че ми е приятно? Защо някой си мисли, че трябва да съм голяма приятелка на някоя жена да я защитавам? Забравете това - аз принадлежа на един женски свят, който никога не е искал война, но какво се получи като каза една от нас - Муле обичам те - получи се порой от лъжи срещу нея, за да я принуди да му каже - не те обичам - това искате мъжете, това постигате/

МЪЖЕ кога ще разберете истинските жени и ще ги оцените по достойнство ? Кога бяхте отмяна в къщи, кога започнахте да перете и чистите, да храните децата с лъжичка и биберон за да може жената до вас да се развива. Ние винаги сме изправени пред избора Кариера или Семейство - до кога ? А вие никога нищо не жертвате ? И жената избира да провали кариерата си в името на семейството, защото знае, че и да има кариера, ще е трудно да бъде оценена по заслуги - малцина са оценените жени, малцина са смелите втурнали се да се борят и с това - в повечето случаи са загубили семействата. А най-жалко е когато се жертваш в името на семейството и после той ти обърне. Така жената е изправена пред две алтернативи - война навън в мъжкия свят за доказване и война в семейството за свободно време. Ако избере кариерата, то тя ще е лошата майка - не съпругът й лошият баща. Докато, ако мъжът преследва кариеристични стремежи - то никога няма да е лошият баща - така е редно, а колко злоупотребяват с това ? И жените мълчат... до кога ? Това е психологически проблем и трябва да се обсъжда тук.

Обидена съм на ВлаК защото се опитва да ме накара да се чувствам виновна за това, че езикът ми е бил груб и остър, когато съм защитавала женска позиция.

Заявявам, че правя разлика между мъжете и никога не мисля, че всички са от "един дол дренки" напротив - но трябва със свещ да търсим читавите.

Привет на пишещото кралско войнство тук