А аз нито мочам знам какво е, нито цоцам. Цоцам съм го чувала от бившето си гадже точно един път, мочам сега го чувам. И, повярвай ми, нищо съдбовно не се е случило от незнанието ми на тези две... велики думи. Аз още доста думи сигурно не знам, диалекти колкото искаш, ако отида в Родопите надали ще успея да си поискам храна, ако говоря на чист български.
Но въпреки това не съм съгласна да има един официален и всичко друго да са "езици, на които който иска си приказва". Езиците са част от културата и националната идентичност на различните народи. Няма народ, който да се съгласи да си остави езика и да заговори някакъв универсален. Идеята е утопична (поне моментът след войните, след като измрат достатъчно хора, че останалите да си кажат "какво значение има на какъв език говорим, като от нашите останаха 50, а от вашите 30... важното е, че все още има хомо сапиенс на планетата"), но неосъществима и добре, че е така.
Всъщност английският донякъде играе ролята на този универсален език, на който всички се разбираме. Твърде много хора обаче не го знаят. И това не пречи. Те пък си се разбират на руски :-)) Така де, който иска, намира начин.