Не знам, уважаеми съфорумнико.
Ясно е, че глава, която не се надига сабя не сече я, но също така е много ясно, че докато бебето не заплачи никой няма да го нахрани.
Психолозите говорят за зона на конфорта - ако човек все седи в нея, той не може да развие възможностите си много добре. Мисля, че подобна социална аналогия е оправдана. Ако дадена класа, общност, малцинство и т.н. изпитва определена неравнопоставеност, то аз вярвам, че тази общност може и трябва да се бори за своите права и достойнство. Дори и ако се наложи да изкара широката общественост от нейната зона на конофрта. В дългосрочен план, подобни упражнения по отсояване на гражданската позиция могат да помогнат на цялото обещство да развие потенциалите си.
Във всеки случай, диалогът и постепенната еволюция са много по-подходящи модели на промяна от революцията. Това поне е доказвано многократно в историята.

Тук идва въпроса - кога едно излизане от зоната на кофорта става навлизане в зоната на страданието?
За отговор - некра разгледаме неизбежните реакционни контрадвижения. Силата и популярността им може да се използва за се тест дали не е прескочена границата на дискомофрта. Но самото им съществуване не е повод за отричане на борабата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите