всички под определена граница на лингвистична култура, си мислят че техния диалект по нищо не се отличава от езика на който ни четат новините по телевизията, сливналии не правят изключение, нито кои да е други. всъщност, в българия книжовния език е като есперантото - не се говори никъде, просто е обобщен среден говор с парчета от всички диалекти. все пак от чисто психологическа гледна точка е интересно как става така че хора говорещи ужасно различно от книжовния език, са убедени че говорят книжовно. понеже до към 17тата си година и аз не се отличавах от това правило, мога да си припомня как ставаше така. работата май е следната - отличията на родния диалект от книжовния език ми звучаха като чисто технически, предизвикани от "ленивост" при изговарянето и преминаване към следващата буква преди езика да е отишъл там където трябва за текущата. това наивистично обяснение може да мине за някои редукции, но съвсем не минава за използването на странни изрази, като "ш'варим ли на кину уе", което чупи всякакви книжовни норми. за съжаление не ми се е случвало да споря с чуждоземец по онова време, за да се наложи да защитавам книжовността на горния израз, затова не мога да кажа как бих го защитил тогава.
струва ми се обаче, че тая забавна психологическа особенност е част от по-голям синдром, засягащ дори животните. това е някакво свойство на съзнанието да се маскират очевидни отстрани разлики межди своето и "правилното".




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM