Благодаря за мненията. Всъщност, вълнува ме не толкова латинизирането (макар то да съставлява сроден и немалък проблем), колкото това дали да се запази оригиналния правопис или не.

Необяснимото старание всичко да е на съвременен правопис според мен води до изопачаване на първоизточника (както и в някои случаи до затрудняване на евентуалното му дирене из библиотеки). Дори ако приемем, че вече нестандартни в езика ни букви като i, ы, "широко ъ" и "двойно е" изправят полиграфа пред затруднения, доколко е оправдано променянето на оригиналното "французскый" на "френски", "поблъгарилъ" на "превел на български" и "метода" на "метод" (вкл. смяна на рода от ж. на м.)?

Тия мисли ми идат на ум след завършване на ред преводи на английски, в които българският автор цитира обилни руски източници отпреди Първата световна война. Споделих с редактора, че (напр. и произв.) "Туган-Барановский, М." следва да е "Туганъ-Барановскiй, М.". Отговорът бе, че сегашното изписване било меродавно. Контрирах, че при тоя подход възниква парадокс -- сегашното изписване в родната на учения Украина е "Туган-Барановський, М.", а в родната на писателя България то е "Туган-Барановски, М." (както го бе и изписал авторът; забележете -- и двете различни от сегашното руско изписване). Резултатът бе ледена, безмълвна и (смятам) неаргументирана упоритост да се изпише името по сегашному и туй-то...

По аналогия, приемайки становището на редактора, как следва да цитираме "Григоръ Пърличевъ"? "Григор Пърличев" или "Григор Прличев", както е по съвременен македонски..? По-нататък и по същата логика, как следва да цитираме съвременен македонски труд за Пърличев -- "Пърличев" или "Прличев", както е в оригинала? И т. н. и пр.

Та, кой е виновен и в какво? Редакторът в изопачаване или аз в престараване?

Редактирано от ckипaджиятa на 02.06.09 10:38.