В обратен ред:

Да, тук сме на едно мнение. Феноменът "Лили Иванова" не може да бъде приеман насериозно и лично в мен пробужда единствено ирония и вид леко съжаление. Макар, че не се вписва в конструкцията "гордост от книжовно говорене поради липса на друго, с което да се гордееш".

Възхищавам се на хора, които владеят книжовния език, но когато поискат, могат да говорят идеално на диалект. Забележи, че тук обръщам конструкциата от въпроса ти. За мен е истинско удоволствие, когато някой приятел ми заговори перфектно на шопски или се опитва да имитира "разговор в Русьи". Всичките ми приятели, обаче говорят в нормални разговори на "софийски" и си преминават на шопски или македонски или врачански в определени ситуации и с определена цел. Никой от тях не е рипнал да отрича книжовния език и си го ползва (разговорната му форма) както вкъщи, така и навън.

Аз съм привърженик на разговорната форма на книжовния български. Такъв е езикът на София, като изключим софиянци нулево поколение (аре, да кажем значителната маса от тях), както и някои наследници на туземното шопско население, упорито стоящи в доброволна езикова самосегрегация.

А категорично против диалектите съм, в случаите, когато се говори диалектно с явното и целенасочено незачитане на книжовния език. Единствено и само тогава.

Зо ме наостря особено много. Може би го разбирам криво. Може би се заблуждавам и излишно се паля. Може би несправедливо виждам в него благодатна почва за някоя нова наци-сепаратиска теория. Ако нямахме прецедент в нашата история, щеше да ми дреме на ура, нали се сещаш. Мисля, че поне в това отношение Зо ме разбира. Лично за мен така се почва по нашите земи - с безобидно искане за свобода на говоренето. В което аз, вероятно излишно мнителен, съзирам единствено маска.

С едно изречение - привърженик съм на езика, на който могат да говорят всички българи.

------------------------
Слушай беззвучието...