"Калибри" и "Таймс" просто не може да се сравняват.

- Първият е сан-сериф (без "тръни"), разработен за работа на екран (с ниска разделителна способност) и подходящ за улични и др. знаци, заглавия, кратки послания, реклама. Има много удачен, изчистен класически вид, с отворени "броячи" (дупките в знаци като о, е) без да е лишен от елегантност (особено ми харесва двуетажното "g").

Шрифтът би работил и като книжен (за дълги текстове), тъй като е сходен или подобен по разширени критерии с други книжни шрифтове (Гил, дори Гарамонд); ала кокетниченето на буквоформите води до умора и яд в рамките на страница-две.

Сега-засега кирилският вариант е ортодоксален дериват и поради порочните особености на възприетия рисунък в масов шрифт губи красотата си. Умаря по-малко, но губи отличие.

- Вторият е серифен шрифт (с "тръни"), вестникарски -- силно сбит, с голямо тяло (височината на буквите оставя по-малко "луфт"), с малка височинна разлика между главни и малки букви, годен за солиден набор (без допълнителна разрядка), удачен за сложни и дълги тесктове. Обаче... четлив е само на къси мерки (редове с до 30-40 знака средно) -- никак не и на дълги такива. По начало на ред не бива да има над 55-65 знака средно, но Таймс издиша над 45-50 знака и/или иска много разрядка. (За книжен набор си има книжни шрифтове, разширени, с малко тяло и голяма височинна разлика между главните и малки знаци. Те търпят мерки и до 70 знака средно без разрядка, ако опре нож о кокал. Макар, че от куртоазия към читателя `ич не бива над 65 знака на ред, ама никак.)

Таймс е шедьовър в типографията -- елегантен, универсален, сдържан, класически шрифт с летящ, свеж и прост рисунък (вж "а", "с", "е" (особено! -- кра-со-та!!!), "g", "t", "w" в леката разновидност). Разработчикът му Станлeй Морисън става световно име само заради тоя си труд, но от над 40 г. на практика ползваме Таймс Юропа -- субтилно, но повсеместно доразвит вариант, по-скоро що се отнася разстоянията между знаците и др. дребни на пръв поглед неща. По-черните варианти са по-малко елегантни и са напълно неподходящи за заглавия и реклама. Курсивът е красив и летящ.

Има купища кирилици основани на Таймс -- повечето "копелета" с измислени имена. Проблеми на по-старите са къдравото К и пресилената къдравост и черност изобщо. По-новите са по-добри. Пак поради ортодоксално тълкуване се губи дистинктивността на шрифта, а широките букви спъват летенето му, бидейки идеологически противопоставени на компактния замисъл на Морисън (крайна краткост и крайна свитост, които обаче не си личат изобщо -- именно в това е геният на един инак най-прост шрифт).