Сиреч говориш ми празни приказаки, как еди-кой си звук "се дава" в учебниците и т.н. Мен не ме интересува това, което ти се дава в учебниците по въпроса, понеже аз също съм го чел.

Абе муньо, ще ти кажа кой ти говори празни приказки. Я ми кажи как точно може със 100% сигурност да се твърди какъв е бил гласежът на един звук отпреди 1000 години, а?! Това, което е ясно вече ти го казах: всички силни ерове стават средни гласни в течение на старобългарската епоха. Но да оставим еровете, днешното ъ в български, както вече споменах, произлиза и от новосовото "а": монжъ дава мъж.

Такива дет прелитате от клуба дето все още кой знае защо се нарича История сте отчетливо прозрачни: и ти като останалите ще донесеш от 220 кладенеца вода, за да докажеш, че славяни не е имало и ще се хванеш и за най-малката дума, извадена от контекст, като удавник за сламка за доказателство.

И в крайна сметка защо не ни развиеш твоята теория така напълно, а? Аз доколкото разбирам биеш към нещо от сорта на "понеже народите от западните балкани немат звук, който ние имаме тогава заключаваме, че славянският им е бил чужд, дошъл е от българия и това в същност е езикът на древните българи", нещо в стил Пламен Цветков, прав ли съм?!

Но ако това твърдение беше верно тогава как се обясняват останалите фонетични различия!? В българския имаме метатезата на ликвидите:

*оr/*ar > бг. градъ : рус. город
*ol/*al > бг. злато : рус. золото

Сричкообразуващите р и л, които са отбелязвани със ръ, лъ, рь и ль са по произход от праславянски *ur, *ul, *ir и *il. И на български имаме скръбь, а на руски скорбь, на български имаме влъкъ (дало в различни диалекти: вък, вук, вълк), рус. волк, пол. вилк. А да не забравяме, че същинските ерови вокали също са по произход от *u и *i, тъй чьи нещата много добре се нареждат.

Ами пък различията в съгласните?! Ето най-простият пример за рефлексите на *tj, *dj, *gt, *kt.

А защо само на родното мястно на славянския (спопед теорията ти) падежите изчезват?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите