В отговор на:
В праславянски (без ограждане в кавички) не е имало звук какъвто е днешният български звук отбелязван с ъ в ударени срички. Този звук дори не го е имало и в старобългарския.... но горе-долу тогава се появява в днешната си форма като започва изясняването на еровете.
Някакви доказателства?
В линка, който си дал да се образовам, авторът пише, че "гласежът на ъ и ь не е напълно ясен." После пише, че "означението на ъ и ь е условно и отразява това, което ни е известно за тях". Накрая заключава "Нямах подръка никакво четиво за старобългарски и писах повече по памет... Изложеното се основава на лични разсъждения върху прочетеното по темата."
В отговор на:
звукът, който днес в българския отбелязваме с ъ по произход е или от големата носовка
Нея я оставяме настрана засега.
В отговор на:
или от ерова гласна, която в процеса си на изясняване е ставала не само ъ, но също така и о и а.
Ставала е "о" и "а" в отделни диалекти. Според мен за говорещите тези диалекти звукът "ъ" също е бил чужд, както за бъдещите сърби и хървати.
В отговор на:
Дори още в некой старобългарски паметници имаме форми дождь и вонъ, a както знаем в съвременните диалекти имаме: дъжд (номенклатурна ф-ма), даж, дож; вън, вонка.
Ок, а защо примерно в никой от другите славянски езици нямаме диалекти, в които да се казва "дъжд", "вън"?