|
|
| Тема |
 Re: но защо само имената? [re: zaphod] |
|
| Автор |
avataar (root) |
|
| Публикувано | 26.07.07 16:16 |
|
|
|
Традицията със собствените имена датира от първите преводи на евангелски текстове на старобългарски. Това са както гръцки (Петър), така и латински имена (Павел) през гръцки. И така вече 11 века си караме по инерция . Същото е и с нарицателните имена, но те просто се срещат по-рядко. На пръв поглед родни и безобидни думи като оцет и комин са всъщност стари латински заемки (acetus и caminus съответно). Думите, които спомена, са заети в доста по-ново време от трети езици, където вече са придобили широка употреба и окончанието -us не се усеща като такова. Ако държиш на думи на -ий/-ius: патриций/patricius, викарий/vicarius, пролетарий/proletarius.
| |
| |
| 
|
|
