Аз като се замислих (някой ме беше помолил да не го правя, ама айде :) ) с тези притежателни става доста по-сложно когато се хванеш да изброяваш варианти. Както и да е. Идеята ми е (и тука не става дума за граматика и правила, а за лично мой анализ).
"си" и "свой" и вариантите му не зависят от неезиковия контекст. Тоест за да може да се интерпретират правилно е нужна единствено и само езиковата информация.
"Президентът на Зимбабве, поръча своя статуя"
своя = статуя на президента на Зимбабве.
ми/мой и ти/твой променят занчението си спрямо комуникацията. За да се интерпретират е нужна информация, която не се намира в езика (казаното)
"Президентът на Зимбабве поръча моя статуя"
моя = на този който говори. Ако го казвам аз - статуята е моя, ако го казваш ти, статуята е твоя, ако го казва Пешо, статуята е негова итн...

В първо лице става така, че "си/свой" и "ми/мой" се припокриват, във второ си/свой и ти/твой. Но както знаем, че такова нещо като пълни синоними няма, са се образували нюанси, които не съм сигурен, че могат да се обяснят формално (с правила). Затова разликата в примерите по-горе е минимална.

Абе объркано е...
Dобавете нещо, колеги