А дали цялото това скопяване не се дължи на следвоенното влияние на руския език? Както изпускането на предлога "на" след отглаголни съществителни (Във връзка с подписване договора за наем), където често съществителното на -не е и скопено. Това ми напомня една свежа случка, прочетена някъде из мрежата:

На заседание на ЦК на БКП някъде през 80-те години на 20. век:
Другарят Пенчо Кубадински, Бог да го прости, беше руски възпитаник. И много се гордееше с това, все влагаше някакви русизми в речта си и не спазваше елементарните изисквания за изказване на български. На едно събрание на ЦК говорил нещо за заслугите на другарката Цола Драгойчева по следния начин :
"Другарка Цола Драгойчева.... а другарка Цола Драгойчева, ...пък другарка Цола Драгойчева..."
При което Милко Балев (друг член на ЦК) не издържал да го слуша и се провикнал:
"Абе, бай Пенчо, тури й най-сетне един пълен член на тая другарка, та да мирясаме бе !"
Беше станал скандал, другарката Драгойчева се бе разстроила - че беше над 80 години вече жената, но поне по столичните вечеринки се появи повод за политическа гаргара.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите