За Лил и Юнона -- благодаря! Попрегледах контекста и излезе, че в повечето случаи историкът (AJP Taylor) ползва this, that и т. н. пежоративно -- "тая догма", "тоя хубавец" (за човек, когото изкарва душевен грозник), "тая пародия със справедливостта" -- още един довод в полза на краткото "тоя" за сметка на пълното "този" (с което, обаче, съвсем не твърдя, че кратката форма става само за пежоративна употреба). Текстът е за Втората световна война и е писан през 1960-те, когато едва ли не за пръв (ахъм... "първи", както се и досещате!) път преосмислят много "приети" положения и изкарват наяве яда си спрямо много "приети" герои. Именно тая язвителна, леко старешка (Тейлър е встъпил в 60-те си години) ядовитост страда, като ми сменят "мъжките" (с реверанс към феминизма!) кратки форми с "изискани", по-"дамски" такива.

Разбира се, горното е йезуитски аргумент, с който прикривам висцереалната си омраза към стандартизирането на българския език и настанявето в него на не особено логични, но затова пък неумолими правила, които в крайна сметка водят до обедняване на езика и обособяване на квази езици-копелета, чиито адвокати с право вземат за свои козове педантично-несъществени разлики, узаконени именно от дребнави, но пък непоклатими правила. В крайна сметка, някой трябва да разклати лодката, инак други- по-други ден коминтернската мечта за добруджански, тракийски и мизийски езици (наред с македонския) като нищо ще се (до)сбъдне!