Не знам кой век се пръква, но доста преди ІХ век, защото от сравнителната граматика на славянските езици си спомням, че "ы", отбелязвано на латиница като "y" го има още в праславянски. Индоевропейските дифтонги *eu, *ou, *au се монофтонгизират и ранния славянски се възстановява липсващата в индоевропейски гласна u. От дългото u се формира звукът "ы" (y), а от краткото u се формира големият ер (ъ).
Това си спомням на прима виста, но ако искаш мога да се поразровя из лекциите на проф. Куцаров.