ами не знам дали за арабското причастие важи същото, което казваме за индоевропейските такива. то може да се схвща не като отглаголно прилагателно, а като нещо друго.

във всеки случай, "адйективиран" е точно съответствие на един друг широко използван термин, а именно "субстантивиран": когато едно прилагателно или причастие се използва като съществително.

например: Болният стана от леглото
Говорещият се прозина

това е процес много добре известен на повечето обръщащи внимание на езика.
е, само че тук не е "субстантивиране", а "адйективиране", и всеки, който е чувал за аdjective, adjectif, adjectivum, не се чуди чак толкова в каква част на речта се превръща причастието.

а аномалният правопис се дължи на това, че думата е транслитерирана (а не транскрибирана) от чуждите съответствия и на мястото на j е сложено й.
подобно транслитериране съм срещал например в името на героя от "Махабхарата" Дритараштра, което според правилата на българския правопис би трябвало да бъде с щ (както също съм го виждал изписан на друго място).

нали чуждиците затова са чуждици, защото поради разни техни особености от гледна точка на системата на българския е много трудно някога да спрат да се усещат като чужди. какво ще кажеш например за фонетичното чудовище "ендшпил"?

това, което понамирисва в случая, е, че излишно се обременява с термини съзнанието на човек, чиято основна цел е да навлезе в арабския, а не във филологическата и езиковедската терминология. обяснението би могло да бъде по-просто и достъпно, та да се разбере добре процесът.

но що се отнася до употребата на технически термини в специализираната литература, не съм като цяло против. не е нужно да сме чак такива пуристи.

куче влачи рейс