Драги лингвисти,
Като не-специалист във вашата област, аз си задавам въпроса нужна ли е стандартна транскрибция на българските имена. За мен именно това, че в
езиците с латиница, българските имена могат да бъдат транслитерирани разбираемо, е едно от най-големите предимства на нашата азбука. Винаги
съм съжалявал поляците, тъй като техните имена са непроизносими от англо-говорящите, които не знаят полския правопис. Swiatecki се произнася Суиатеки и т.н. Колкото и ерудиран да е човек, ако не е лингвист, той едва ли ще знае, че x на албански е дж, а на китайски (пинйин) е ш. А как е на суахили? А на кечуа? Как се произнася Halacz? Ако е на полски е Халаш, но на унгарски е Халац. Да не говорим, че повечето европейски езици имат допълнителни букви, които са толкова понятни за незапознатите с тях, колкото и кирилицата. Защо се безпокоите, че едно име, транслитерирано за англоговорящи няма да се разбере от индонезийско говорящите? Вие преводачите, ако превеждате на индонезийски, ще използувате техните правила за правилна транслитерация.
Накрая, кому е нужен принципа на всяка българска буква да съответства
един символ в латиницата? Най-често комбинациите от символи могат еднозначно да се обръщат на кирилица, а и дори да няма еднозначност, малко по-сложен алгоритъм може да се справи с тази не толкова важна задача. Не разбирам и тези, които казват, че чужденците в България са затруднени да разбират надписите на кирилица. Дори те да са на латиница, това не прави българския разбираем за чужденците. Освен това, поне половината от буквите в азбуката ни са същите като в латиницата. Трябва ли да се оплаквам, че французи, немци, поляци, турци и т.н. използуват неразбираеми за мен символи които липсват в латинския и английския и повече приличат на заемки от арабския с техните запетайки, точки, кръгчета и други наплюти от мухи символи. Трябва ли да искаме всички пътни знаци във Франция да са написани с "латинска" латиница?