да, и на мен това ми е чудно.

но не съм 100 % сигурен дали е под влияние точно на руския, защото на български имаме името Ивайло, което със сигурност е доста старо (спомнете си за свинаря от Второто царство), а то няма откъде другаде да е дошло освен от Иван.

може би се касае за някаква общославянска особеност? може би можем да приемем сръбското Йован като липсващото между едното и другото? В може да се обясни например като вмъкнато за избягване на хиатуса, породен от двете гласни една до друга... но това е просто предположение, може би не много добро.

P.S. а да, естествено, че W се е чело О в нашите ръкописи. това за билабиалното У се отнасяше за немското/английско w.

nos nisi damnose bibimus moriemur inulti