Доколкото ми е известно движението нагоре-надолу в знака на несъгласие идва от турците и там то е еднократно, само веднъж отдолу нагоре, рязко с произнасяне на “Тц!” или “Йок!”. Така че не е същото като западното плавно поклащане в знак на съгласие.
Освен това поне в моето обкръжение има голяма объркване на жестовете на съгласие и несъгласие: поклащането надолу-нагоре означава и съгласие, и несъгласие в зависимост от плавността, социалния слой, възрастта и др. А движението наляво-надясно може да означава и несъгласие. Въобще всеки клати както може и както иска :).
И не може, разбира се, да се постанови със закон кой какво и как да клати, навиците трудно се променят, а и не бива, защото това е част от националната битност и култура. Например, много е интересно, че българите броим на пръсти като свиваме последоватено пръстите си, а други – като разтварят от свита в юмрък ръка пръст по пръст. Сещам се също така, че незнание или недоумение при нас се изразява с кратко вдигане на рамене, а другаде съм виждала плавно разтваряне на ръце. Някой сеща ли се нещо друго?
Въобще би било много интересно някой да направи едно такова описание на българската паралингвистика, нещо като “Речник на българските жестове и мимики”

Към скипаджията: тюх, язък за смигванията, винаги ми е удоволствие да Ви чета :)