В чужбина съм и нямам под ръка речници. Винаги ме е впечатлявало значението на ударенията в българския. Именно в българския те служат като своего рода лакмусова хартия за моментално определяне на грамаден брой социо-политико-класови показатели. (В другите познати ми езици подобна роля играят други неща.)

Определено само в българския е възможно едно "сгрешено" ударение да предизвика свиреп спор в ресторант сред приятели, което ми се случи преди две-три години. В спора се замесоха именно показателите, които споменах по-горе -- от партийните симпатии на "сгрешилия", през възвишеността или скромността на произхода му, през географията на тоя произход, до куп други заключения.

Кокетниченето с езика (присъщо на всички езици и еднакво отблъскващо за мен) в България приема именно формата на кокетничене с "правилното" произношение и донякъде с правилното я вместо е. Така пред посетител в берковско училище ще изкарат отличничката-любимка на учителката да разправя как усилено се Учила след обЯд вместо да лЯга, докато тройкаджиите явно не са учИли, а са легАли да спЪт следобЕд (и поне в последното отношение са прескриптивно "по-прави" от отличничката!)

Това силно ми намирисва на много неща, които в тукашния подтекст са ни в клин, ни в ръкав. Например на това, че предписателното произношение в българските говори датира от по-малко от 200 години, че то е изкуствено насадено и регионално извъртяно в полза на източните говори, а и че се е изменило донякъде през този кратък период. А и това, че наскоро привлечените към дадена кауза обикновено ревностно я поддържат за сметка на всички съперничещи й каузи (срв. свирепата нетърпимост между "македонстващи" и "бугараши" -- именно езиковото самоопределение е една от крепостите на балканската идентичност -- баш "кауза" -- и май колкото по-несъществени различията, толкоз по-свирепо се изтъкват те като признаци на уж коренни различия).

Важното е, че най-накрая намерих българска дума без прескриптивно определено "правилно" ударение! Направо уникална находка! Благодаря на
отговорилите!

(Впрочем, вино май е прескриптивно ударено на първата сричка, както и злато.)