Ти поставяш знак за равенство между флексия и формообразуване. Това е вярно само в случая, когато формообразуването става чрез изменение на окончанието. Така автоматично изключваш от парадигмата аналитичните форми. Това не е правилно - немската аналитична форма за изявително бъдеще време ich werde schreiben е също така член на парадигмата на глагола със значение пиша както и испанската флективна форма за изявително бъдеще време escribire'.

(За промяната на окончанието: не съм съвсем прав. Има такова нещо като вътрешна флексия, което означава промяна на корена, напр. нем. schreiben - schrieb. Това също е флексия).

Та, въпросът ти не е дали степенуването е словообразуване или флексия (защото словообразуване и флексия са две различни и несравними неща, нещо като защо крокодилът е по-скоро дълъг, отколкото зелен), а дали е слово- или формообразуване.

Съгласен съм, че една дума се състои от значение и парадигма. Значението обаче може да бъде лексикално или граматично. Лексикалното значение е просто смисъла на думата. Например, бера, береш, бере, брах, щял съм бил бил да бера имат едно и също лексикално значение - процес на събиране на плодове или зеленчуци (примерно), но пет различни граматични значения.

Според мен, степенуването е формообразуване, то е част от парадигмата на прилагателните. Разлика в лексикалното значение между хубав, по-хубав и най-хубав няма - и в двата двата случая то е качество на обекта, оценявано въз основа на някои естетически критерии; красота. Разликата е в степента на това качество. Затова се казва, че прилагателните имат форми за положителна, сравнителна и превъзходна степен. (В някои езици, напр. англ. тези форми могат да се суплетивни, т.е. образувани от различни корени, напр. bad, worse, worst. Това не ги прави различни думи, защото worse има само и едниствено смисъла на bad в сравнителна степен (т.е. *more bad), няма допълнителен лексикален нюанс, както в бг лош - зъл).

Това са си граматични категории.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят