Общо взето има два вида езици - синтетични и аналитични. При синтетичните езици отношенията между думите се изразява чрез форми на самите думи, а при аналитичните се използват други думи и словоред. Живите езици стоят между тези две крайности (напр. в аналитичния английски език има синтетични конструкции, и в синтетичния латински също има аналитични конструкции)
По детайлна класификация е следната:
изолиращи езици - чисто аналитични, при тях всички думи са по дефиниция неизменяеми (напр. китайски, виетнамски)
аглутинатични (другата крайност) - всяко атомарно граматично значение се изразява чрез отделна морфема, която не се слива с други и е лесно отделима в състава на думата. Например, на турски имаме:
ev 'къща'
evler 'къщи'
evde 'вкъщи'
evlerde 'в къщите'
При другия тип синтетични езици, флективните, може да имаме, от една страна, синонимни граматични морфеми, а от друга - изразяване на няколко граматични значения чрез една неделима морфема, напр. рус.
дом (именителен падеж, ед.ч.)
дома (именителен падеж мн.ч.)
доме (местен падеж, ед.ч.)
домах (местен падеж, мн.ч.)
Тук окончанието -ах не може да се раздели на морфема, обозначаваща множественост, и на морфена, обозначаваща местния падеж, както на турски (ev-ler-de).
Българският език има значителна флексия, но въпреки това стои по-близо до аналитичните езици, защото много ключови понятия се изразяват чрез спомагателни думи (напр. липсата на падеж при имената)
----
Това, че старобългарският език имал славянска лексика, но латинска граматика, не е лишено от основание. Като пряк наследник на праславянския език, а чрез него и на индоевропейския праезик, стбъл пази цялата и.е. граматична структура. Естествено е да се откриват близки паралели и в другите и.е. езици, напр. латински, гръцки, санскрит, хетитски, вкл. и съвременния съвсем жив литовски (този език се счита се най-архаичния жив и.е. език, останал най-близо до и.е. праезик).
Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят
|