чел съм у Милетич, че е имало такъв изкуствено създаден книжовен език, основан на сърбохърватския (основно в западен вариант), но включващ елементи и от другите южнославянски езици и също така от старобългарския. той е използван като писмен език от католическата пропаганда и просвета с център Дубровник сред всички южни славяни, в това число и сред нашите чипровски католици. чисто български книжовен език по това време, разбира се, няма, така че католическите институции у нас са си служели с "илирийския", като в зависимост от нивото им на начетеност са го побългарявали повече или по-малко. въпросният вариант ми звучи силно побългарен (все пак, писан е от прости миряни, а не от свещеници-книжовници), но основната му характеристика - неговата доста висока степен на синтетичност - все пак е налице.

а откъде са набарали тези хора Acta Bulgariae Ecclesiastica? и аз съм се интересувал от съдбата на нашите историци, но този сборник, доколкото успях да проуча, хич не е достъпен у нас

don't follow leaders and watch the parking meters