Ами то има такива естествени езици, английски например:

A face in the mirror - Лице в огледалото, същ.
Lakes mirror the clouds - Езерата отразяват облаците, глагол.
A mirror image - Огледален образ, прил.

I had been using that tool - Аз използвах онзи инструмент, глаголна форма
Using that tool was easy - Използването на онзи инструмент беше лесно
Using that tool I nailed several planks - Използвайки онзи инструмент заковах няколко дъски, деепричастие
Planks are nailed using that tool - Дъски се коват с онзи инструмент, предлог(!)
(Обаче, use 'използвам' и use 'полза' имат различно произношение, [ju:z] и [ju:s])

Теоретично английският е флективен език, но има твърде много и твърде очебийни характеристики на изолиращ език. Фиксираният словоред и свободното преминаване на една и съща словоформа в различни класове думи е най-ярко изразената от тях.

Според някаква теория, която четох отдавна, в изначалната структура на праиндоевропейския език също нямало ясно разграничаване на прил/същ/глаг. Без отделни падежи за подлог, пряк/непряк/инструментален и т.н. обект, например изречение от вида вълкът събира овце и изразите на вълка овцесбора, вълчи овцесбор били еквивалентни и по смисъл, и по начин на изказване (*wlkw owi bh^r) Чак с появата на флексия (външна и вътрешна) класовете думи се разграничили (срв. лат. lupus ovis feret, грц. lykos fereti o(F)ins, рус. волк(ъ) берет овeц(ъ) (някой да знае как е на най-архаичния жив индоевропейски език, литовски?) и отгласа в бера - (с)бор). Срв. и обратния ефект в съвсем обозримото минало: изчезването на повечето окончания в англ. води до почти пълно заличаване на тези граници.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

Редактирано от gazibara на 28.02.03 09:13.