да, ама така излиза, че например латинският е по-богат от старогръцки, защото е много по-синтетичен. в една латинска конструкция ablativus absolutus може да се предаде много по-нюансиран, многозначен и често пъти труднодоловим смисъл, който на гръцки трябва да се развие в цяло подчинено изречение, при това с поне 2 модални частици от рода на toi, de и подобни (обикновено не ги превеждаме, щото не можем ) вътре в него.

да, ама не! когато един римлянин почне да пише философски текст, или го нацвъква половината с гръцки думи, или тотално издиша. на латински философия не може да се прави! неслучайно апогеят на схоластиката идва чак след като латинският Запад се запознава чрез арабите с Аристотел, и дори тогава нещо куца. когато Западът се научава да чете Аристотел в оригинал, едва тогава е поготвена почвата за най-големите от рода на Кант, Декарт, Хегел и прочие.

всичко това е защото като синтаксис латинският наистина е по-стегнат и може да каже повече с по-малко думи, но в самото ПОНЯТИЕ, стоящо зад една латинска дума, се крие много по-малко. тя изобщо не може да се сравнява с гръцката дума, в която са заложени много повече идеи и смисли, обикновено имани предвид всичките едновременно като я кажеш.

така че трябва да се уточни на кое ниво един език може да бъде наречен по-богат от друг по горния математически показател. латинсият е по-богат на ниво синтаксис, гръцкият - на ниво лексика.