|
Това е курс (за съжаление недовършен); страниците са на испански. Пусни quechua в някоя търсачка и ще намериш достатъчно.
А по темата за съскането: трудно е да се каже, по-скоро е чисто съвпадение: между гърците и испанците седят италианците, а те се нуждаят от промиване на мозъка, за да произнесат 'х', изобщо някаква съгласна в края на думата или нещо подобно, съвсем нормално за гърците и испанците. Гърците започват да фъфлят още през Византийско време - тогава испанци не е имало, говорели са се различни разбираеми един за друг диалекти на народния латински. После испанците изпадат под 800-годишното мавърско владичество - в техния език има всичко, и проходно г, и х като испанската хота, и х, произнесено дълбоко в гърлото, и прехапани т и д (като thick и this), и още няколко перверзии в добавка (справка - семитската фонетика, в частност арабската). Изглежда в испанския и португалския общото за западно-романските езици озвучаване на преградните съгласни между гласни и доведено до крайност - на испански преградни звучни съгласни се срещат на практика само след пауза или друга съгласна, но... - само като алофони на съответните преградни; иначе самостоятелни проходни съгласни на испански има цели три - s, z и j, които пък са само беззвучни (имах нужда от доста тренировки, за да произнеса думата fi'sica както трябва: фисика, а не физика; после с поеси'ята се справих значително по-лесно). Португалците пък явно ги е домързяло изобщо да си отварят устата: те прекарват повече от половината гласни през носа си (напр. думичката muito: нито в правописа, нито в етимологията (ит. molto, исп. muy), има някакви указания, че двугласната Е носова), а тези които не минават оттам, са редуцирани до безумие. В крайна един португалец или бразилец звучи сякаш изобщо не си мърда ченето, а прекарва всичко както може покрай зъбите, устните и носа. Абе, перверзии...
|
Re: Езикови перверзии [re: the_bomb]
