Ювиги, кажи сериозно: чел ли си академични изследвания по един или друг проблем?
Защото аз ще ти кажа следното: в българската историография, особено медиевистиката има само един по-известен автор, който е бил силно "марксизиран": казва се Александър Бурмов. Той наистина е лансирал тези, касаещи най-вече обществената уредба на средновековната българска държава ей така, в духа на марксизма-ленинизма и напук на старото поколение учени - за да докаже, че буржоазната наука не струва.
Иначе нашите "партийни" учени имаха ЕДИН огромен недостатък: посредствеността. Което не ИМ ПОЗВОЛЯВАШЕ да манипулират историята. От творческа и интелектуална безпомощност те (говоря за поколението от 50-те/60-те години, не за ерудити като Василка Тъпкова-Заимова от по-късния период) бяха принудени да преписват и преповтарят с леки корекции трудовете на "лошите" историци ; Златарски, Мутафчиев, Ников, Ю. Трифонов. Най-ярко доказателство е, че омразният на народната власт Дуйчев бе безжалостно експлоатиран, защото никой не можеше да се мери със способностите му, най-вече с изключителните му познания по латински, старогръцки и старобългарски. За това си имаше и друго обяснение: липсата на новооткрити извори. На практика изворовата база за ранната българска история през 70-те години беше идентична с тази отпреди сто години.
Идеята, че е имало ИЗВЕСТНИ извори, които са се ПРИКРИВАЛИ целенасочено, е безпочвена. Кои са тези СКРИТИ документи? Ако знаеш, дай пример. Марксическите постановки връзваха ръцете (умовете) на изследователите, но съзнателно изопачаване на историята не е имало.

Колкото до "славянския" въпрос, вярно е, че руснакът със съветско мислене Державин пръв набляга на големите държавнотворчески заслуги на славяните, които просто не съществуват. Във времето на сталинизма, никой не можеше да си позволи публично да критикува Державин. Но в българската историография неговите бълнувания никога не са се възприемали насериозно.