|
Тема |
Къде са руснаците и къде сме ние? [re: Topepo] |
|
Автор |
valsodar (член) |
|
Публикувано | 28.12.00 14:19 |
|
|
Волжка България е съществувала съвместно със своите съседи славяните, част от които се явяват и русите. До времето на Иван Грозни Волжка България е била самостоятелна държава и именно след разгрома и същият Иван Грозни се самопровъзгласява за цар на всички руси и българи. В началото на века около 14.5 мил. се самоопределят като етнически българи - наследници на поволжка България, но с решение на руската компартия от 1927 год. територията, която те обитават е наречена с изкуственото име Татаристан. Няма да споменавам за изкуствените преселения и геноцид от страна на Сталин, смятам че повечето са наясно по въпроса. Друг е въпросът наистина, че руснаците винаги са страдали от комплекса си за малоценност от където произлиза и имперската им амбиция. Колкото една нация е по-комплексирана - толкова по-грандомански амбиции има. Като пример мога да ти дам как са характеризирани погребалните могили на Аспарух и Кубрат, открити едното до село Вознесенска а другото (ще проверя и ще ти го посоча точно) - погребения на скитски - номадски вождове - кочевники и това при условие, че са налице неопровержими исторически доказателства като скиптъра и сабята на Аспарух, така и личните печати на Кубрат. Номади??? За хора създали империи с белокаменни градове простиращи се от Кавказ до Балатон, от Урал до Охрид ??! А, същите тези комплексари по това време са носели брезови цървули и са живеели под земята в землянки от пръст и дърве. Преди година ми попадна една много интересна руска книга - "Русия - которая не бьiла". В нея нагледно е показано как един мит от руската история се превръща в доказан исторически факт и обратно. Знаеш ли на кое най-много се смях? - принц Игор - непобедимия. Преразкавам ти накратко. Този шемет решил да предприеме набег с дружина от няколко хил. души срещу земи обитавани от поволжки българи - полонци. В следващия момент нашите му прилагат старата и изпитана тактика за увличане на врага в засада и бой по канчето до пълен разгром (подобна тактика е прилагал и Мо-Дун вж. Съсълов). Игор претърпява пълно фиаско, като е оставен за назидание жив със шепа другари, за да има кой да разказва на потомците им, как са пердашели дедите им. И какво остава накрая в руската история - княз Игор - героя !!? Е, точно тези исторически спекулации, подчинени на една или друга имперска амбиция или цел винаги са ме възмущавали и точно поради това, поне за себе си съм решил да открия обективната истина - що за народ са били нашите деди.
Redaktirano ot valsodar na 28.12.00 14:20.
|
| |
|
|
|