Картата на Пири Рейс принадлежи към типа "портолан", което означава от пристанище до пристанище използван от средновековните морски пътешественици. Пири Рейс е отбелязал, че картата му се основава на 20 много по стари карти. Хепгууд запитва Библиотеката на конгреса дали притежава други карти от тоя тип, за да ги изучи.
Пристигайки във Вашингтон той бива изумен от наличието на стотици такива карти. Нещо повече, някои от тях по-удивителни и от картата на Пири Рейс.
Например картата направена от Oronteus Finnaeus в 1531 показа интериора на Антарктида с реки вливащи се в морето и планини, които сега са погребани под ледове
Разбира се никой няма да седне да картографира интериора на Антарктида освен ако не живее там. Тези портолани покават, че антарктида някога е била населена.
Но това не е изненадващо след всичко. Ако земята над северния полюс се е преместила на 3000 мили на юг по времето на Атлантидовия катаклизъм тогава южния полюс също трябва да се е плъзнал на подобно разстояние. Трябва да е имало време през което голему части от антарктида са били с днешния климат на Великобритания.
И какво се е случило със самата Атлантида? Хепгууд смята, че е разбрал. Няколко карти показват мистериозен остров в средата на Атлантика. Остров, който сега не съществува. Той е на около 100 мили от брега на Венецуела, срещу река Ориноко. Поглеждайки същото място на днешните карти Хепгууд намира едно малко островче известно като Скалите на Свети Свети Петър и Павел. Тези скали са очевидно върховете на планините които сега са под водата.
Хепгууд е убеден, че е намерил Атлантида.Той е убеден, че ако водолази се спуснат на дъното , лесно ще намерят следи от древна цивилизация.
Работейки за организацията предшествала днешното ЦРУ, за него не е трудно да организира среща с президента Кенеди. Куршумите убили Кенеди обаче разбиват на неговите надежди за експедиция.
Той обаче продължава с историческите си изследвания в резултат на които написва книгата "Карти на древните царе на моретата" (1966) ("Maps Of The Ancient Sea Kings" - има я в www.amazon.com - бел. Х.П.), в която той коментира портоланите и заявява, че те доказват , че "велика цивилизация, която е изчезнала" някога е прекосявала моретата от Китай до древен Египет и Перу.
Това му носи световна слава, затъмнена за нещастие скоро от идеите на Ерик фон Динекен, според когото тези древни цивилизации са били създадени от извънземни.
Хепгууд, очернен от същата четка очернила и фон Деникен, изведнъж се оказва уволнен като член на група лунатици.
В този момент на сцената се появява един млад канадски бблиотекар - Ранд Флем -Ат (автора на книгата - бел. Х.П.) През седемдесетте той също е омаян от атлантида и чете книгата на Хепгууд. Той е осенен от идея която Хепгууд е пропуснал.
Ако0 Антарктида е била обитавана тя положително е била в Атлантическия океан - и Антарктида наистина е била там преди да се плъзне с 3000 мили на юг.
Флем-Ат започва да си пише с Хепгууд. През седемдесетте той се мести в Лондон за да може да изучи всички доказателства в Британския музей.
През 1982, той пише на Хебгууд, разказвайки му за своите последни изследвания и в отговор получава онова извънредно писмо обявяващо, че "цивилизации с високи нива на наука" са съществували преди 100 000 години.
Хепгууд казва, че възнамерява да изложи тези доказателства в неговата следваща книга. Разбираемо Флем-Ат е объркан. Нашият предшественик - кроманьонеца се появява едва преди около 80 000 години. Флем-Ат веднага моли Хепгууд за малко повече информация по въпроса.
Но - късно. Писмото се връща с печат: Покойник.
Флем-Ат се свърза с мен с въпроса дали бих искал да му помогна да напише книга за това у аз се съгласих. Аз тъкмо бях написал книга за свещените места по свете (също я има в amazon.com на името на Colin Wilson - бел. Х.П.) И Флем-Ат беше омаян от темата. Скоро той се натъкна на откритие не по малко вълнуващо от кое да е направено от Хепгууд.
Знаем. че линията на нулевия меридиан минава през Гринуич. Това обаче беше установено - от комитет- едва в 1884. Един от най-известните членове на този комитет, Чарлз Пиаци Смит, краласки астроном на Шотландия, спори разгорещено, че нулевия меридиан трябва да минава през голямата пирамида в Гиза.
Неговата идея е отхвърлена понеже Французите искат той да минава през Париж. Тъй като обаче Чарлз I е построил кралската обсерватория в Гринуич успява да издейства меридиана за Британия.
ИзуЧавайки картата на земята, Флем-Ат установява, че Пиаци е бил прав. Линия минаваща през голямата пирамида минава през повече земя от която и да е друга линия на земята. Той знае също, че древните египтяни са смятали голямата пирамида за център на света. Така той решава да провери как би изглеждала картата на света ако нулевият меридиан минава през голямата египетска пирамида. Резултата го изпълва с възбуда. Географските дължини и ширини на свещенните места по целия свят изведнъж попадат в един много подреден геометричен модел.
Например, измерени по Гринуич географската дължина на Тиахуанако в Боливия е 69 градуса и 53 минути, цифра която не може да се очаква, че ще някой ще запомни. Измерена по Гиза тя е точно 100 градуса. Може ли това да е съвпадение? Същото се получава и с дузини други свещени места.
Лхаса в Тибет е 91 градуса и 7 минути по Гринуич и точно 60 по Гиза. Тула в Мексико е 121 градуса и 7 минути по Гринуич и 130 по Гиза. Кентърбъри е 1.06 по Гринуич и 30 по Гиза.
И така нататък все същото. Изглежда Пиаци Смит и египтяните са били прави: Гиза е центърът на древния свят. Надига се едно възражение. Предполагаме, че древните са измервали дължините и ширините по същия начин както нас - с помощта на разделената на 360 градуса окръжност. Не е ли това едно грешно допускане? Не, не е.
Окръжноста е била разделена на 360 градуса от Шумерите, първата велика цивилизация на Средния Изток; те са датирани назад във времето грубо около 5000 години преди Христа, така че тези мерки са поне на 7000 години. Флем-Ат вярва, че Шумерите не са изобретателите на секундите, минутите и градусите, а са ги получили в наследство от много по-стара цивилизация - Атлантида.

***
Продължава