Петър Добрев, "История разпъната на кръст", 1 част, София, 1998г. -------------------------------------------------------------------------------- Малко преди да си отиде от този свят, проф. Петър Коледаров - един от най-ерудираните български историци на нашето съвремие - систематизира в специална статия всички погрешни теории и хипотези, които са вредили на българската история през последния век. Оказа се, че такива откровени измислици е имало у нас в преголямо изобилие през целия период от Освобождението, та чак до наши дни, вследствие на което българските учебници по история са замърсени от толкова много неточности и дори порочности, че ако ги съберем на едно място, ще се получи една дълга и черна влакова композиция. Над всички тези погрешни и вредящи на българската история моменти проф.Коледаров работи дълги години и дори в трудните условия на тесногръдата, но всепроникваща историческа цензура успя да ги оповести в своите статии и монографии. Той беше първият български учен, който смело сложи пръст в раната и посочи главния корен на злото в нашата ранна история - механичното подражателство на погрешни чужди идеи, насочени не към разкриване на истината за българите, а към нейното користно объркване и замъгляване- За съжаление обаче, неговата блестяща и откровена последна статия, която можеше да стане една програмна платформа за бързо изкореняване на недъзите на българската историческа наука, не можа да намери място в централните исторически издания. Причината затова беше както преждевременната смърт на автора, който напусна света точно, когато щеше да бъде най-полезен на България, така и силният казионен дух на българските университетски среди, насаждан в продължение на много десетилетия и сковаващ всеки опит да се отстранят системно повтаряните и дълбоко вкоренени както в научната, така и в учебната литература нелепи грешки. Пряката ангажираност и съпричастност на тези среди към създадените в недалечното минало недъгави учебници и безпомощни “помагала” поражда един доста куриозен инстинкт за самосъхранение, който се изразява за съжаление не в съхранение на исторически истини, а в колективно опазване на отпечатаните в милионни тиражи заблуди, безсмислици и лъжи. Ето какво четем в това най-силно изстрадано и най-дълго писано духовно послание към българския читател, събрало в себе си плода и мъката на цял един научен живот: --------------------------------------------------------------------------------