|
Гледайки един филм за характера на японските завоевания през ВСВ война (по българската News 7), в мен се появи една нова идея, свързваща по-добре резултатите от войната с действията на актьорите в нея. В този филм добре се виждаше, че всички завоевания на Япония са всъщност деколонизиращи по своето естество, макар да могат да се прилагат най-различни интерпретации и коментари защо японците са го направили. Реалността тука е, че имаме деколонизация.
Да започнем с няколко въведения. Първо винаги мислим за ВСВ като голям сблъсък между Европа и Русия като излиза, че едва ли не впоследствие САЩ са се намесили, за да инкасират някои ползи от конфликта. Всъщност това е нелогично. Обратно, тази война не може ли от самото начало да е планирана като световна и да цели постигането на световни резултати.
Какъв е основният резултат на ВСВ. Това е разпадането на Британската империя и в хода на това разпадане най-много жертви дава Русия. Но защо Русия да даде най-големи жертви, за да може Британската империя да (не) се разпадне? Вероятно защото Русия всъщност е съюзник на Британската империя. Да припомним колко жертви дава Чърчил на Дарданелите в опитите си да помогне на Русия по-рано, когато тази страна е засегната от революциите на Ленин.
Но да се върнем на Япония. Противно на нашето мислене, тази страна никога не е била експанзионистична в своята по-стара история. Тя винаги се е свеждала до своите острови и също при нея има значително влияние на Китай. Между другото в друга тема в клуб Йога съм разгледал, че всъщност Китай е заобиколен от будистки страни под културното му влияние, които се явяват и негови защитници от варварите на външния свят (това е постигнато чрез разпространената там будистка религия, създаваща решителни войници, които иначе стоят в медитация и не се бъркат много много в неща като пари, търговия, администрация и държавно развитие - накратко светския живот - който е отстъпен на китайците за по-интензивно развитие).
Тогава какъв е смисълът от внезапната активизация на Япония и нейното излизане от изолацията. А нима това не може да бъде нуждата на Китай от собствената му деколонизация.
Да погледнем театъра на военните действия. Хитлер едновременно блокира и отклонява всички усилия на Холандия, Англия и Русия. В същото време, Франция, която винаги знаем, че е за "свободите", много лесно ляга на Хитлер. Какво се случва тогава. Веднага Япония започва да деколонизира регионите в близост до Китай. Но примерно защо не удря Русия в гръб. Защото просто целта не е победа, а една пълзяща деколонизация (и между другото Русия може да стане една от деколонизираните страни).
Какво прави САЩ в същото време. След една бомбастична, формална или чудата загуба в Пърл Харбър, изведнъж изоставя целия Тих океан на японците. Така САЩ не е нужно да се конфронтира с британците и с холандците, а просто оставя Япония свърши мръсната работа. После САЩ идва и им казва, хайде сега дайте обратно тези територии и се основава ООН.
Католиците в Европа (Италия и Испания), каква е тяхната цел. Тяхната цел е Латинска Америка да се развива добре и това, че не искат Британската империя да ги ограничава (забележимо чак до Фолкландската война).
Значи излиза, че ВСВ е колаборация на почти всички по-малки, а именно Франция, Германия, Китай, Япония, САЩ, Италия и др. срещу Британската империя, а най-големият неин защитник (в човешки животи) парадоксално или не се явява Русия.
Сега да помислим. Най-много жертви дават Русия и Германия. Една от тези страни реално трябва да защитава Британската империя. Не може ли това да е Хитлер? Не, Германия е страната, в която се извършват най-много научни открития и се отбелязва значителен темп на технологично развитие по това време. Тази страна се формира като първостепенен конкурент на Британската империя. Защо Британската империя да подпомага първия си конкурент Германия. Всъщност доста по-логично е Британската империя да подпомага една изостанала страна (с много ресурси) - Русия.
Но да поставим друг въпрос. Коя е онази страна, която може би в сянка подпомага невижданото развитие при сталинизма. Защото да кажем, че комунизмът е много силна идея. Обаче да се въведе тази система толкова гладко и ефикасно в една изостанала Русия, след едни огромни вътрешни конфликти и кръвопролития, това вече е твърде много. Едва ли не искат от нас да вярваме в чудеса. Дали Русия сама по себе си ще има сили за това или по-вероятно някоя велика сила я подпомага като й дава ноу-хау. Дали това е САЩ: САЩ е много далече и няма още такова империалистично ноу-хау. Дали това е Ленин (въведен от Германия). Но след като Ленин разбърква ситуацията в Русия, сега Сталин поема щафетата и извършва доста чистки над предишния екип. А Троцки бяга къде, при католиците в Мексико. А какви са католиците - отбелязваме връзката им с Германия. Значи по това време влиянието на германците в Русия е загубено и влиза ново влияние - както казахме вероятно английско. Къде бяга големият комисар, действащ в Русия, Arthur Koestler, той бяга в Англия. И между другото какъв може да бъде векторът на английските операции а Русия? Векторът на английското влияние в Русия могат да бъдат примерно интелектуалци от разпадналата се Австро-Унгарска империя, които сега са се съюзили с Англия.
Но сега да си спомним, че при ПСВ Англия вероятно подпомага Франция срещу Германия. Защото Германия й беше основният конкурент за трона. Обаче впоследствие французите по някакъв начин са си преустроили мисленето и са се разбрали с Германия, което до днешен ден дава плодове под формата на ЕС. Ситуацията се орнаментира допълнително от влиянието, което има Англия над САЩ. Това влияние може да се катализира в едната или в другата посока и до ден днешен. Освен това впоследствие германците могат да възстановят влиянието си в Русия. От своя страна руснаците могат да засилят връзките си и с Франция като по-независима и по-неутрална трета страна.
Между другото след като Англия е отслабена, Русия нормално започва да търси пътища за еманципация. Освен това Ленд-лийзът отново засилва връзките на Русия както със САЩ, така и с французите и с католиците (затова примерно руснаците получават модел на Фиат, който превръщат в Лада). Обаче сега се случва нещо друго неподозирано - учениците на Англия оставят това да са една от многото страни в международната система и тръгват да развиват старите имперски и мегаломански идеи, експлоатирайки връзките си с новите свободни страни (примерно разпространявайки комунизмъм в Латинска Америка и в Африка) - т.е. пълзейки като паяк върху иначе свободната система на ООН и превръщайки я в място на нов вид популизъм и фанатизъм. А какво й пука на Британия от това, за нея ще е много добре да отмъсти малко на онези, които са й отнели трона. Най-добре това ще стане, ако свободата навсякъде по света бъде заменена с идеологията на комунизма, като всъщност се осъществи съюз с комунистите в центъра, благодарение на старото взаимодействие Англия-Русия (това взаимодействие добре пролича при разпадането на СССР и моменталното добро посрещане, което получиха избрани руски олигарси или политици в Англия). В същото време Англия може да работи в САЩ по такъв начин, че да тласне тази страна от идеологията на деколонизацията и системата на независими държави, към краен капитализъм и потребителско самодоволство, което ще доведе до нов вид колонизация и засилващи се недоволства по света. Така ако възникне декохеренция в световната система заради ястребите и в двете страни на САЩ и СССР, от това може да спечели само Англия. Обаче тука ходът на САЩ и на Германия, за да покажат, че все пак има кръгове, които мислят и за системата от независими и суверенни държави, е може би това, че дават достатъчно рамо на Китай, за да се утвърди. Вторично можем да мислим, че и в Русия може да е имало групи, които са гледали към този по-балансиран ред.
Накрая да отбележа, че някои от разгледаните международни връзки може да не са абсолютно правилни, особено с оглед на това, че в световната политика са възможни и непредвидени съюзи (както и фактът, че се прокарват множество интереси едновременно). Все пак мисля, че е добре да имаме въпросните разглеждания, поне като една версия, подлежаща на допълнително прецизиране и даже отхвърляне. Макар да изглежда, че съм пристрастен в посока срещу Англия, това може да се коригира с това, че е въпрос на дискусии по какъв начин е допустимо да действа една световна сила, за да си защити статуквото. Също така, когато конфликтите се решават с войни, не можем да кажем, че само едната страна е виновна за жертвите.
|
Нов поглед над ВСВ
