За мен по-важна е реалността на старите "национални" държави като алтернатива на империята. Дали и по какъв начин Атила персонално е отговорен за това или някои просто го използват като митологичен образ, синтезиращ уредбата на "света" им (в опозиция на империята) е друг въпрос. Това не са нации в съвременен смисъл, но са племена със собствена култура. Вестготи, остготи, гали, вандали, българи и т.н.