Виж сега, хайде да не си препечатваме за пореден път, научни статии. Важни са изводите. А сле двете томчета на Щилиян Щерионов за гърците по българските земи, се налага основно извода, че Византия не е оставила като наследство някакви колосални гръцки маси по българските земи. Някъде след средата на 17в. и масирано в 18 и 19в., от няколко малки гръцки ядки, започва разселване на гърци по околно и по-далечни населени места. Например, както започнах от Пловдивско, там гърците първо едва в 19в., се разселват по околните села, а самите гръцки общности, освен чрез погърчване на българи, се усилват от масирана емиграция, доста често ръководена от Цариградската патриаршия, от далечни земи, като в оригинал са предимно погърчени власи. За Черноморието е интересен извода, че всичките нароени гръцки села по българското Черноморие, са всъщност заселени с гърци, през 19в., в т.ч. и странджанските гръцки села, за които се знае откъде са преселници. Като всички гръцки ядки са били по Южното Черноморие, а общностите във Варна, Провадия, Балчик, Каварна и Кюстенджа, също са от късен период. Поморие, Созопол и Несебър са максимума на населените места, в които е имало гръцки общности, при това те са предпочитани места за емиграция след всякакви размирици в Цариград, от цариградски гърци. Това е важното. Сега да си цитираме, в кое западнало село имало гърци и коя година минали към Екзархията, пък в кое село се държали до 1900г. е наистина излишно.
|