Темата е дълга, но ще почна отнякъде, като начало не съм съвсем съгласен с обхвата, който предлагаш. Пловдивско-асеновградската. Били са само в тези 2 населени места. От там впоследствие колонизират Куклен, Горно Воден, Долно Воден и гърцизират Руен, Цар Калоян и т.н.

Не знам дали са били само в тези две населени места или първоначално само в едно от тях или в повече, но за това утре. През 19 век обаче Цар Калоян е Еникьой, чисто помашко село, та до войните през 20 ве. след което е чисто българско бежанско. Долно Воден е било чисто турско до началото на 20 век, когато се заселват и малко гърци от Горно Воден /достигат 70 човека през 1905г./ и малко българи, мисля че днес е смесено българо-турско + помаци слезли от Родопите. През 19 век гръцкият /или някакъв диалект с гръко-българо-турска лексика и гръцка граматика/ е присъствал в Пловдив /дори е бил домашен за повечето християни до освобождението без две-три нови махали/, основен и в Асеновград, и в селата Куклен и Горни Воден. Същият диалект е поназнайван и от цялото население на Паная /Богородично, днешен Руен/, Арнауткьой /Долни Арбанас, дн. Долнослав/ и Кючук Арнауткьой/ Малък Арнауткьой/Горни Арбанас, днешно Горнослав. Горнослав обаче е било български ориентирано село, още от 60-те години на 19 век. Към Пловдив, Асеновград, Горни Воден и Куклен, можем да прибавим с много уговорки само Паная /Руен/ и Арнауткьой/Арванитохори /Долнослав/, които са били в преход към пълно погърчване към 70 -те години. Въпреки това , дори към 72-3г. с усилията на пловдивската българска община е откъснато от патриаршията и гърцизма половината от населението на Паная, а след освобождението и цялото. Мисля, че в темата не влизат села с гъркоманско население, които обаче не са знаели много гръцки и са били с изцяло домашен говор български. Все пак да ги споменем - такива са били изцяло до 72-4г. Бачково, Белащица, Лясково, Ново село /дн. Гълъбово/ и Ахлан /днешно Браниполе, изключая около 50 католици преселници от Герен, Белозем/. Още преди освобождението и те са изтръгнати от гърцизма, макар че пловдивските и асеновградските гърците запазват в свои ръце манастирите Бачковски /до 90-те години на 19 в./ и Белащински /до 1906г./.
Непосредствено преди освобождението, гръцки общности има само в Пловдив /преобладаващата част от православните гърци и гъркомани - около 10 000/, в Асеновград /над 10 000/, като в двата града са най-големите тогава гръцки или "гръцки" общности на територията на бъдещата България. Горни Воден, около 1200 души и Куклен към 800 души, в двете села населението дори нараства значително след освобождението, като в Горни Воден през първото преброяване гърците са над 1300 души, а в Куклен, над 1 100, като в последствие след някои перипетии ще нараснат още. В Паная /Руен/ около 120 души остават предани на гърцизма, но след освобождението Паная е чисто българско и изцяло екзархийско село, като най-твърдите гъркомани се изселват предимно в Асеновград или Куклен. Същото правят и най-твърдите ядра от гореупоменатите гъркомански села. След освобождението гърци има само в Пловдив /но вече българите преобладават, а повече от половината гърци са се преляли в българи/, гърците към 1884г. са около 5 500 души. В Асеновград, около 8 500 души - преобладаващото население, Горни Воден над 1300 души, практически цялото население, Куклен над 1100 /цялото християнско население, защо има още толкова турци, Долни Арбанас /400-500 души, тогава изявяващо се като чисто гръцко село/.
В рамките на Източна Румелия по някаква причина се пръква и гръцка общност в Драгойново /тогава Козлук/, над 400 души, но тя бързо угасва така както и се появява. По трайна е гръцката общност, която се появява в Дермендере
/Първенец/ около 270 души, също бързо задушена, но все пак поддържаща някаква численост от около няколко десетки души до войните. Малка общност се появява и в Хаджи Елес /Борисовград, сега Първомай/, която надхвърля 100 души в началото на 20 век. Съвсем незначителни общности от по 20-30 човека са регистрирани и в селата Катуница и Поповица /Папазли/. Отделни лица или семейства, изявяващи гръцка идентичност в други села е имало общо около 100 души, предимно на бакали или кръчмари. Те живеят по това време в около 30 села в Пловдивско, но те по произход са или цинцари, или гъркомани или преселници от гореупоменатите селища или са от смесен произход между тях. Имало е и още около 500 до 1000 каракачани, летуващи в Карловския Балкан, които към 80-те години все по-често са зимували в български села северно от Марица и са преминавали на фуражно зимно изхранване на овцете. В Пловдивско са започнали да зимуват и родопски власи, по произход грамостени, предимно от Пизидица /Пещерско/, но те не са имали гръцко самосъзнание и са се черкували където сварят.

Редактирано от dean dimov на 10.03.14 22:24.