|
|
"Ъгъл" се съмнявам да е имало такава дума в старославянския, на украински е "кут". На полски е нещо подобно.
Украинското кут на български е кът.
В старобългарски е много вероятно да е заемка от латински, предадена чрез субстратното прото-влашко население, на латински е "ангулус".
Айде бе.
А пък турцизмите в българския сигурно са ос субстратното турско население. Ето няколко въпросчета:
1. Не е ли по вероятно местните автохтонци да са възприели някой и друг романизъм от пряк контакт с римляните/ромеите, както после българите възприемат много турцизми без да се омешват с турците и да асимилират туркоезични субстрати?
2. Защо след като етнонима българи се среща много от по-рано и непрестанно, в с равнение на етнонима власи, ти все пак отричаш някаква наследственост с оригиналните българи, а приемаш непрестанното присъствие на власи на Балканите, в продъжение на цял милениум от хипотетичната романизация на траките, до първите споменавания на влахи въобще?
3. Как е ъгъл на влашки/армънски?
|
| |
|
|
|