|
Дълго се чудих как да ти отговоря на безумните постове в тази тема стил Фоменко, понеже теориите защитата им са нещо средно между фиромска изофрения, комбинирана с откровено неразбиране на материята. Обвиняваш другите в чалга, а не е усещаш колко фалшиво припяваш всякакви гръцки и сръбски шлагери, които всъщност са в основата на нашата чалга. И понеже вярвам, че не общувам с олигофрен или постоянно алкохолизиран трол, продължавам да ди давам аргументи против безумните ти теории, понеже написаното ще остане и един ден като се поочовечат нещата ще се види "услугите", които правите с поддръжката и раздухването на теориите си, дали е била патриотична или чиста проба ибрици на българофобите.
Та по същество:
Ударението на "слОвЯне" пада върху втората сричка, т.е. върху Я, а не върху О, т.е. О-то е неударено и се е произнасяло А.
1. Така нареченото а-кане (на руски аканье) се появява по руските земи сравнително късно, предполага се към 14-ти век и изглежда е месна вулгаризация на старобългарския, както това се е случило и с латинския. Това а-кане няма нищо общо със семите на Илирия, където възниква термина славяни. А-кането даже не е общоруски веномен, а се среща само в Централна и Южна русия и в Беларус, както и някои северни части на Украйна. Северните руснаци и повечето украинци, и някои части на Беларус о-кат. Това си е местен източнославянски феномен.
2. Още по-важното е, че това е особеност на произношението, която няма в оригиналния старобългарски на Киевска рус и продължава да е правоговорна, а не писмена норма и до днес - думите се пишат като на български, а се произнасят при о-кащите както се четат, а при а-кащите вече писахме как.
3. Не стига това, но при Обрини, преди него и след него, в документите съвсем спокойно съвместно си присъствет както "слово" и производните му, така и "слава" с нейните. Ето например тук при Константин Преславски (не Пресловски), при това в руски преписи:
Има слово, слова, словом. Има също така слава и прославят. Самата буква "с" и в двете азбуки се нарича "слово" и не знам на някой да му е минавало през акъла, че може да се обърка със "слава"на .
Обаче хората като теб като захапят някоя удобна теория, след това колкото и интелигентни да са и да са натрупали знания, са способни да приписват да другите най-невероятни небивалици и щуротии, само и само да прикрият собствената си глупост и некомпетентност, както и да принасят в жертва уменията си за съждение и критичност в служба на теорията, която им се струва изгодна (и изглежда крепяща нещо).
Всъщност Джонка, по горните ми аргументи са само за да покажат, колко струва твоя доказателствен материал, що се отнася до произхода на термина славяни, нещата са толкова очевадни, че наистина ти и сподвижниците ти форумни слависти трябва да сте наистина много дебелооки, тъй като все още вярвам че не сте олигофрени или алкохолизирани тролове:
1. Орбини е писал на латински и не може да му се търси кусур, че бил а-кал и объркал термините. В руския превод пак си имаме съвместно слава и слово с дериватите им, без никакви индикации някой нещо да е бъркал.
2. Той в прав текст и изрично обяснява както в заглавието, така и в началото на творбата как и защо "славяни" произхожда от "слава" и "славни", въобще цялата творба е описание на техните славни дела, за да се противопостави на вече наложилия се термин склникъде и намек за словените от нашите документи.
Даже и слух нямаш, разочарован съм. По същия начин и думата "слОварь" /означаваща "речник" се изговаря "славарь", ама се пише "словарь".
Понеже имаш добър слух, айде кажи ми как се произнася коренната дума "слово" от звуковия семпъл, поне словени не е производно от "словарь", а от "слово":
Това че някой е преосмислил думата обозначаваща етнонима и е решил, че идва не от "слово", а от "слава" и трябва да се и пише с А, а не само да се изговаря с "А" е само някаква пикантна подробност, която няма никакво значение.
За глупаците всичко, което не разбират е подробност без значение.
Няма значение и че в съвременния български сме приели тази руската редакция на думата, а не старобългарската дума "словене" /първото "е" , е "ят"/.
Докато не ми дадеш пример с "ят", ще приемаме постнатата преди няколко дена Джингата страница от ПВЛ за правилна, а там словене е без "ят". На забележката ми че във въпросния документ няма ят ти се аргументираш за пореден път в работническо-селски стил, наследен предполагам от времената ти като партиен секретар или поне културно-масовик:
Концентрирай се върху въпроса къде пада ударението, другите въпроси са странични, с тях искаш да отклониш вниманието по прострашки начин, така да се каже другият да не смогне да отговаря на всичките ти глупости.Всъщност и този въпрос дори беше страничен, но понякога се връзвам да споря и за тях. Забелязал съм ,че винаги се измъкваш и не отговаряш директно, вместо отговор отваряш винаги две три други странични теми на спор, когато и за тях ти се отговори, намираш в отговора съвсем друга трета и четвърта и пета странична тема за спор и така до безкрай. Единствената ти тактика е да умориш опонента си с обеми от глупости и да не може да ти се насмогне. И никъде не си прав, абсолютно никъде. Толкова си малограмотен че няма накъде повече. Измъчваш всички около себе си с безмислието и безстилието си.
Значи първо пръцваш рихичко (имало "ят" при словене), после като стане белята се измъкваш ругаейки всичко като насран на опашка за хляб (в случая само с обиди без аргументи и че всъщност ударенията били важни). Хубаво е че има форуми, да ни запазят писанията за да може всеки сам да си отсъди след време от разговорите ни кое става законсумация и кое е излязло през задното отверстие.
А ето и един бонус за всички славоблудци - да го поствате като доказателство за ранното присъствие на славяни, при това на "славянско племе" в изворите:
А понеже нещо не си по нашенската чалга и изглежда се превъзнасяш по гръцки, сръбски и т.н. оригинали и техните кавъре, ето нещо и за теб:
|
Re: Волките [re: dean dimov]
