|
Думата "гадже" е в широка употреба и ми се стори достатъчна поне за започване на изледването. Иначе основните сходства откриваме в културата - например в Испания и Южна Италия по отношение на музика, танци, мода и нрави.
Що се отнася до езиковите сравнения, като начало открих няколко думи:
На латински имаме "duo", на санскрит "dvau", а на български е "две" (по-близо до санскритската версия). Може да се обясни с това, че циганите са дали подкрепа в посока по-правилното произношение. Признавам, че по принцип наименованието на числата не е критерий, защото в науката обичат да използват чужди термини и букви (и в момента използваме, алфа, бета, гама, за да се поддръжа общ стандарт на записване).
На латински "centum", на санскрит "satim", на български "сто" (по-близо до санскритската версия), докато гръцката версия "hekaton" е съвсем различна.
Интересно е, че gauri на санскрит е бял (със светъл тен).
abala на санскрит е безпомощен (за жена), на български "будала".
tata на санскрит баща, на български, "татко", "тати".
ma на санскрит е майка, на български "мама".
За момента не ми се търси повече.
Тука обаче ми прави впечатление нещо - на санскрит са дадени към 10-на думи за майка и същото за баща, все едно са събрали всички възможни варианти, които някъде са видяли по света - нещо като съвременния английски, но в още по-големи мащаби. Какво да мислим за език, в който има набор от варианти за думата майка и за думата баща? Дали това е език, от който произхождат другите, или това е език, който паралелно е събирал думи от други езици? (Все пак тази критика може да отпадне при внимателно изследване на версиите в древния и в съвременния санскрит.)
Аз следвам нормата, че латинският се определя като индо-европейски език. Това може да се констатира най-добре от някой, който е запознат с граматиката на езика (макар че човек, който учи санскрит е по-скоро пристрастен и може да намира повече прилики, отколкото реално съществуват). Иначе ми се вижда съмнително, че въз основа на имената на числата и на някои научни термини (защото думи като светлина, а дори и определени наименования на майка или баща също може да са имали научен смисъл на времето), може да се гради идеята за сходство на езиците. Примерно ако тогава науката е идвала от Индия, то е нормално оттам да се внесе и набор от научни термини.
Иначе виждаме, че в Испания (циганите) са оказали влияне на културата - музика и танци (макар че като се замисля може просто тези елементи да са по-гръмогласни и по-атрактивни за туристите и ние да придобиваме такава представа). Все пак като гледам колко цигани и в момента се интегрират в Испания, почти съм сигурен, че и в древността се е случвало нещо подобно. Италианците с тяхната музика и мода по принцип са нещо сходно. Гръцката и албанската музика и танци индикират повлияване от циганите и същото е при българските чалготеки (народните песни са нещо друго, но виждаме колко популярни са едните за сметка на другите).
Източници:
ПП:
Иначе не знам защо си съгласен думата за майка да идва от древен санскрит, но ако имаш езикови приноси от циганите, съвсем да не си съгласен с това. Каква разлика има? Да, съвременна Индия не е точно съставена от цигани. Има съвсем свястни сред индийците (но да те попитам, циганите не са ли свястни?). Тука думата ми е че мизерията си е мизерия.
И другото е винаги гледат някой друг да им работи. Но това може да обясни и застоя в Средновековието и църковните доктрини, нали? Много врели-некипели, не ти ли се струва малко индийско? Да дисциплинират някого да им върши, а самите те не вършат.
Но аз не винаги считам езика за индикативен за поведението на дадена група. Езикът наистина може да е показателен за оригиналната група, но също така и за някаква група, над която първата е упражнила културен контрол - да й формира ценностите и етиката, докато самите автори в сянка са имали друга етика или никаква етика. Това не значи, че местните населения преди "римската дисциплина" не са били трудолюбиви или способни в техническо отношение, но вероятно са били трудолюбиви по по-варварски начин или поне не е имало някой над тях да им формира мислите, да ги учи и насочва, докато сам се прикрива.
Съществуващото поведение при циганите да отвличат деца и да ги научават да им работят има аналог да кажем при обучението на сираци от църквата, за да може после те да й работят. Даже ми е попадало в нета, че първите учени през Ренесанса са били деца от беден произход, които са били обучавани да се занимават с наука. На онези им е било прекалено мъчно и не им се е занимавало.
Редактирано от dnaunseq на 27.01.14 17:00.
|
Re: Хипотезата via Roma [re: DarkBulgarianSubject]
