Сръбската карта е показана за контраст и за да се покаже и тяхната гледна точка. А ти погледна ли какви ги е писал автора на тази официална карта?
Йован Цвиич в своето съчинение “Балканският полуостров и южнославянските земи” (Цвиjиh, 1885) пише, че “старото етнографско име българи е загубило през турското владичество своето етнографско значение” и в по-голямата част на полуострова “с него се означава селското население, живяло под чифлишки режим”, a “името българи е загубило националното си значение и в обширни области на Балканите се употребява в икономически смисъл като рая, земеделец, селянин”. След основаването на Българската екзархия през 1870 и Освобождението на България през 1878 г. българското име придобива националното значение. Друго “откритие” на Цвиич се отнася до въпроса как македонците станали българи. Според него “под тежкия стопански ред и турския натиск сръбското население на Вардарската област било готово съвсем да забрави своите исторически традиции, още повече, че неговите най-силни представители са отседнали на север”. Друго “откритие” на сръбския етнолог е, сред жителите на Македония липсва национално съзнание. Според него националното съзнание в Македония и Шоплука не е така развито. Две са областите, загубили своята народност и запазили следи от сръбската историческа традиция: (юнашки епос, задруга, семейна слава, исторически спомени за общност със сърбите) Македония и Шоплука. Източната граница на тази обща област според Цвиич е р. Искър и р. Струма.[/b] Но кои са българите и какъв е техния произход? На изток от Искър и Струма населението е различно. Там има много монголоидни типове, които се увеличават по посока на Черно море. След славяните през Долнодунавската равнина преминават туранските прабългари, печенези, кумани и татари, които се претопяват сред славянското население. Оттук произлиза разликата в етническия състав на източнобалканския тип и останалите славяни, с “които българите нямат устойчиви връзки”. Внушението на текста е, че българите не са част от южните славяни и не притежават типичните за тях културни черти, семейна и родова слава, юнашки епос и пр. Тези представи за българите, македонците и шопите, които включват и други подобни по съдържание съчинения, създадени в края на 19 и началото на 20 век са в основата на политическите претенциите на Сърбия към Македония и Шоплука. Те влияят при определянето на източната граница на Сърбо – Хърватско - Словенското кралство след Първата световна война и поставят началото на продължителен процес на насилствена промяна на идентичността на българите там.
Редактирано от DarkBulgarianSubject на 24.09.13 13:44.
|