|
Разглежданото "Описание..." е руски източник, вероятно изпълнен от Федор Дорохин – руски болярин, военен с чин "рейтар" /конник, кавалерист/, кримо-татарски военопленник, пребивавал в пределите на османската държава в периода 1662-1674 г. Ще посочим някои данни за българите и землището им, съдържащи се в него. В края ще се изложат данни за индивидуализиране на съставителя на описанието.
1. Одрин
„А за Андрианополем начнутся тут уезды с людьми болгарскими: веры христианской словенского языка они; по-турски тут те люди зовутся серпы; великое множество их, болгарских людей; и все они земледельцы.”
Превод: „А зад Адрианопол започват околии с хора българи, с вяра християнска, словеноезични са те, по турски тука тези хора са наричани серпи, велико множество са те, българските хора, и всички те са земеделци”.
2. Околийско население „от Адрианопол и Белград и по-нагоре” - българско
„а уездных людей, живущих по селам от самого Андрианополя до Белограда и выше, все люди болгарские”
Превод: „а околийските жители, живущи в селата от самия Адрианопол до Белград и по-нагоре, всички са хора български”.
3. Видин
„Ведин... А уездные люди все болгарские: словенского языка они.”
Превод: „Видин ... а околийското население цялото е българско: словеноязични са те”.
4. Никопол
„Некопыль ... стоит под малыми горами ...а окрестные села по всей нагорной стороне все болгарские”.
Превод: „Никопол ... намира се под малки хълмове ... а околийските села от страна на хълмовете са всички български”.
5. Силистра
„Селистре град каменный ... а уездные все села людей болгарских, а турских сел в уезде [33] мало: все уездные люди болгарские.”
Превод: „Силистра е град от камък ... а околийските села са на хора български, а турски села в околията са малко, всички околийски села са български”.
6. Скопие
„Скопи. ... по реке Вардаль... арнаутский уезд с одной стороны ... с трех сторон уездные люди все болгарские. ...”
Превод: „Скопие... по река Вардаръ... арнаутска околия е от едната страна ... от другите три страни околийските хора са все български...”
----------------------------------------------------------------------------------
”...изтърпявайки с удивително търпение най-ужасен гнет, те, подобно на всички страдалци, се обръщат към Бог, стичат се в Неговите храмове, молят се с искрено сърце, с усърдие палят свещи пред иконите, въздишайки, се кръстят и тъй като по-голямата част от тях, особено жените, не знаят гръцки език, на който се извършва литургията, то цялото им внимание е обърнато повече към обредите, отколкото към молитвите, от които, освен Кирие, елейсон (Господи, помилуй!) нищо друго не споменават...”
Напразни били усилията на българите от Странджа и Сакар пред главнокомандуващия ген. Дибич Задбалкански за по-енергична руска намеса в тяхната съдба. За отпускане на допълнително оръжие и подготвяне на ново, още по-масово народно въстание. „Войводите се приготвиха и седемнадесетчленната депутация пред Дибича Задбалкански да излезе и между депутацията е бил както Митър чорбаджи Ичменский, и Вълко Бинбелов от Факия” — разказва съвременник. Надеждата им обаче се осуетила, понеже Дибич им казал: „Ако вий, българите, не мирясате, то ази ще обърна топовете на вас и хаде вон”.
Има пре достатъчно пътеписи за нашите земи, даже май поне една книга се издаде по въпроса, и във пътеписите си чужденците ясно са казали къде какво са виждали, включително българите. Отделно има един бюлюк османски административни документи, оказващи както народностите населяващи дадено селище, така и конкретни имена с баш българско звучене.
-----------------------------------------------------------------------------
Като идват турците, те пляскат с ръце и се прегръщат, като сравнително лесно сменят и религия.
Ето две австрийски рисунки на турска прегръдка по описания на очевидци:
Редактирано от DarkBulgarianSubject на 18.09.13 17:19.
|
Re: Коментари по АНКЕТАТА [re: genefan]
