Щото на латински заприличва след Фанариотския период във Влашко и Молдова, добре планиран процес на Вселенската патриаршия. Все пак си е имал латински заченки, все им е трябвало някаква сламка да захванат. Да речем, идва тук Аспарух, водейки северночерноморски и кавказки българи, явяващи се първи или втори братовчеди на местните. Разбират се, влизат в съюз и т.н. Обаче никой не може да отхвърли няколковековното влияние на Рим, което определено е формирало някаква група от хора, възможно е и на съсловен принцип. Та точно тези хора, не че са имали някакъв много различен произход, от онези, които започват да играят с Аспарух и новодошлите братовчеди, но са имали да речем различна политическа ориентация. На нейна база, с течение на няколко века, започват да формират и отделно самосъзнание и да пазят езика, който им е бил официално наложен, от времето когато са били поданици на Рим, разбира се примесен с техния си език и повлиян и от езика на новодошлите, в чиито граници просто са живели.